Г-н Василев, кабинетът на промяната и надеждите подаде оставка, но цялото общество очаква, че това е само края на първия рунд от двубоя със задкулисието и статуквото. Всички видяхме и чухме какво се случи по време на дебатите, но нека припомня едно много странно – поне за мен – изказване на министъра на образованието Николай Денков: никой не разбра какво сме свършили, защото нямаше скандали. С други думи, трябваше ли да дойде вота на недоверие, че хората да чуят какво е направено от "Продължаваме промяната"? Пропуски в комуникацията ли допуснахте или има някакви други причини?
– Може би бяхме заети повече с работа, отколкото да обясняваме какво сме свършили. Да, комуникацията е много важна, но според мен по-важно беше да свършим работата, за която хората ни избраха.
Вижте цялото видео от разговора с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев ТУК
Това означава ли, че приемате вота на недоверие като един… подарък, да речем, от вносителите ГЕРБ? Защото останах с впечатлението, че те самите бяха изненадани от контра доводите ви, които огласихте от парламентарната трибуна?
– Не мисля, че можем да го наречем подарък, защото този вот дестабилизира държавата. Вие и вашата аудитория прекрасно знаете, че несигурността гони чуждестранните инвеститори, българските предприемачи започват да мислят да инвестират ли, или да не инвестират… Всичко това затормозява двигателите на икономиката – производството и инвестициите. Какъв подарък е, след като отражението му върху развитието на държавата е лошо? От политическа гледна точка този вот много ясно очерта двата избора пред българските граждани. От едната страна се подредиха всички партии, които искат да има кюлчета, пачки, нагласени обществени поръчки, избрани фирми. От другата страна застанахме партиите, които искаме тези средства да стигат до хората, да има по-високи пенсии, по-високи доходи на лекари и учители, да има прозрачни инвестиции и прозрачни търгове на най-ниска цена. Това е един много ясен избор както за депутатите в парламента, така и за българските граждани. И това е добре. Всички табелки пред партиите изчезнаха, всички маски паднаха и стана ясно кой от коя страна на барикадата е.
Има още една много ярко прокарана разделителна линия в глобален мащаб: Изток – Запад. Тук също много маски паднаха и ще продължат да падат.
– Абсолютно вярно. Като в България двете сюжетни линии – вътрешната и международната – се преплитат, защото голяма част от корупцията у нас идва и е идвала от Изток. Ето защо, докато не изчистим корупцията, ние няма как да говорим за национален интерес, национална сигурност, за истинска ценностна ориентация. Нещо повече – докато не спрем кражбите, ние никога няма да разберем с какъв ресурс разполагаме, за да видим колко социална може да е държавата.
Какво обаче се получи на практика? Къде сполучливо, къде не, ГЕРБ заговори много активно за корупция и задкулисие, а ДПС за мафия. Наблюдаваме един активен опит за подмяна на нещата, а знаем колко лесно обществата се манипулират дори и да са по-образовани.
– Не мисля, че българските граждани са чак толкова лесно манипулируеми. Когато от телевизора говори г-н Борисов, а на първия ред в пленарната зала седи г-н- Пеевски, мисля, че хората много добре могат да се ориентират дали страната, от която са тези двамата господа, иска да спре нагласените поръчки и кражбите.
Да, но те развиват и доста силен "словесен" евроатлантизъм, който донякъде обърква хората за "Турски поток" и още няколко "начинания" на статуквото в източна посока.
– Нека не забравяме, че една от причините България да няма флот и истинска защита е "искането" на г-н Борисов в Черно море да има само платноходки.
Точно така, 2016 г. май беше. Отклони натовската база към Румъния…
– Също така "Турски поток", който споменахте. Умишленото "замразяване" от наша страна на договора с Азербайджан, което продължи години наред… Прословутата газова връзка с Гърция, която я "строим" 12 г., нищо че става дума само за 200 километра…
За тези 7 месеца във властта успяхте ли да огледате задкулисието отвътре? Успяхте ли поне да се ориентиране колко "дълбока" държава е България?
– Какво означава "дълбока държава" най-добре се видя, когато бръкнахме в "Капитан Андреево" и премахнахме частната граница. Каналите и схемите на този българо-турски граничен пункт са създадени още преди падането на Тодор Живков от власт. Като тук не говорим само за български, а и за международни интереси.
Публична тайна си е, че открай време контрабандата на оръжия и наркотици върви точно през ГКПП "Капитан Андреево"…
– Това, че направихме границата наистина държавна, че се договорихме с германското Министерство на финансите да изпратят техни митничари, че лабораторията вече е държавна… Всичко това създаде огромни сътресения. Ако погледнете, хора от най-различни партии и позиции изведнъж се хвърлиха на амбразурата и взеха вкупом да обясняват колко е лошо, че държавата си е взела границата. И се видя… една много контрастна рентгенова снимка на зависимостите.
А тази снимка запазихте ли я, или само я видяхте? Защото, ако нещата се развият в очакваната от вас посока, ще трябва да борите задкулисието и неговите съставни елементи само по спомен.
– Има снимка. И тя е доста систематично раздробена и подредена. Защото, когато започне разплитането на един казус, започват да излизат на бял свят всички връзки, обрасли около него. Доколкото знам МВР и част от службите продължават да работят по казуса "Капитан Андреево". Проблемът тук е, че в момента, когато нещата стигнат до прокуратурата и дойде време да се внесат доказателства, годни да издържат в съдебна зала, след което да започне физическото отстраняване на тези туморни образувания, удряме на камък.
Ще ви стигне ли времето да вкарате в пленарна зала проектозакона за новата антикорупционна комисия и да изберете г-н Бойко Рашков за неин шеф?
– Това беше предвидено да се случи на редовното заседание в сряда (22 юни – бел. ред.), но поради липса на кворум то бе провалено. Ако има редовно заседание, това е втората или третата точка от дневния му ред. Така че въпросът е дали ще се събере кворум, за да има редовно заседание на парламента.
Пак във връзка с "дълбоката държава". Според вас държавният капитализъм, въведен от ГЕРБ и ДПС, работи ли още? Тоест – капитализъм, контролиран от управляващата политическа сила – с мачкане на едни, привилегироване на други, създаване на зависимости с държавни ресурси, репресиране и т.н. Този модел функционира ли все още?
– Мачкането не функционира. След "Осемте джуджета" вече никой не е държан на хемодиализа, за да прехвърли фирмата си на когото трябва. Изнудването чрез НАП също не съществува. Съществуват ли картелните образувания за печелене на обществени поръчки – ако те са били създавани в миналото и са спечелили "съответните" обществени поръчки, ако процедурите са законосъобразни, няма как изпълнението да бъде спряно. Но, както го видяхме и с очите си – там изнервянето също е много голямо, защото никой не очаква държавата да продължи да налива безконтролно публични финанси. Ние отстояваме и ще продължим да отстояваме само една позиция – честни и еднакво достъпни за всички търгове. Това обаче отнема време. В проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който внесохме в Народното събрание, има няколко много съществени поправки в тази посока. Една от тях е, че всички поръчки на стойност над 5 млн. лв., задължително ще подлежат на предварителен контрол. Съгласете се, че не е здравословно да има фирми, на които над 50% приходите идват от българската държава. Тези фирми се специализират в изпълнението на обществени поръчки, а не усъвършенстват основните си дейности.
Да, но огромните средства са именно в тези фирми. Те получават големите пари, те получават повече медийно внимание, те винаги имат право на глас, те имат огромни възможности – дори и институционално – да работят срещу власт, която не им е удобна. Какви тогава са шансовете на този „изтласкан“ дребен, среден и едър бизнес да успее в тази квази конкуренция?
– Една от препоръките, които бяхме направили към Агенция „Пътна инфраструктура“ бе не да има 28 договора за поддръжка и ремонт, а над сто. Така че малки и средни фирми да вземат поддръжката на три, четири или пет общини или отделни участъци от републиканската пътна мрежа. Това веднага отваря пазара, позволява на всички да кандидатстват на равни начала и увеличава конкуренцията. А оттам – и качеството на работа. Другата ни амбиция е да отворим пазара към международната конкуренция.
Априори, той нали е отворен още от влизането ни в Европейския съюз през 2007 годинта?
– Априори да, но ако погледнем какви условия поставят възложителите на поръчки за 50 или 100 милиона, на практика сме си все така затворени. Документацията е изцяло на български, кандидатите трябва да представят специфични български сертификати, изискват се безброй документи, които другаде в Европейския съюз не се изискват и затова няма как да ги имаш… Всичко това автоматично означава, че чужда фирма самостоятелно не може да стъпи на българския пазар. За да успее, трябва да си намери български обслужващи фирми, да влезе в консорциум с някой от богоизбраните и т.н. Тоест – няма реална, истинска конкуренция и пазарът реално си е затворен за чужди фирми. Аз не мисля, че цените на строителството в България не са атрактивни за чуждестранния бизнес, примерно – за немски или френски компании, но те не идват. А си мисля, че всеки от нас би оценил пътища с немско качество…
Г-н Василев, появиха се много епитети за вашето 7-месечно управление. И то не само от днешната опозиция, но и от ветерани на прехода. Примерно – че по-лошо управление от вашето не е имало от времето на хан Аспарух. Г-н Дянков, например, каза, че вдигането на данъците е абсолютно неизбежно, че инфлацията ще достигне 40%, че никакви реформи не са свършени. Как ще отговорите на явните и задкулисните опоненти?
– Ако гледаме европейския хармонизиран индекс, където се мери инфлацията в Общността, в цяла Източна Европа тя е или като нашата или е малко по-висока. С изключение на Естония, където говорим за 20 процента. Ние сме 13.4 на сто, в Румъния е с 1% по-ниска… Така че това не е нещо уникално, просто ние сме по-бедни, а дяловете на енергетиката и на храните – много по-големи.
От другата страна на черногледството, икономическият растеж за първото тримесечие е над 4%, преките чуждестранни инвестиции са най-високи от 12 години насам – около 900 млн. евро, имаме най-високия износ, 20-процента ръст на индустриалното производство… И това не са само оръжия, както някои хора обясняват. Износът е вдигнат в почти всички стокови групи – и то с двуцифрен темп. Така че икономиката се развива въпреки всички бушуващи кризи. А какви бяха големите ни задачи? Ами първо – да не пречим на бизнеса. И второ – да осигурим една относително стабилна икономическа среда. Мисля, че успяхме да се справим.
Преди да се върнем отново към голямата политика, покрай вота на недоверие не ви ли се струва, че икономиката все повече и повече започва да се превръща в ирационална наука? В която икономисти, финансисти и политолози тълкуват едни и същи факти и аргументи по диаметрално противоположен начин? Хайде, за политолозите е обяснимо, но останалите нали боравят само с точни цифри, числа и статистически данни?
– Правят се грешни интерпретации на непълни данни. И макар това да е некоректно, политическите дивиденти явно са по-важни от истината.
Смятате ли, че статуквото няма да ускори процесите и да „насрочи“ парламентарните избори някъде в края на летния сезон? Когато хората са едни насам, други натам, а държавата като цяло е в отпуск? Всичко това предопределя ниската избирателна активност. Вие готвите ли се за подобен сценарий – да влезете в схватка с твърдите електорати на задкулисието?
– Аз не мисля, че някой иска да прави избори през август, защото по принцип хората се прибират около 10-15 септември, когато децата тръгват на училище. Така че е разумно да се мисли за избори от втората половина на септември нататък. До голяма степен обаче това зависи и от президента. Така че не е важно кое е добре или не е добре за една партия. Важното е максимален брой хора да отидат и да гласуват, защото в такава ситуация само това е добре за България.
Един изключително важен факт – официалната покана на България за влизане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е много голям успех, но защо малцина успяха да разберат какво се е случило и колко важно е то?
– Да ползваме популярния израз – става дума за Клуба на богатите държави. Като цяло, поканата означава най-малко две неща. Най-напред – синхронизира законодателството и дейността на институциите ни с останалите членки в организацията. Но по-важното е, че членството дава гаранция на големите компании, на големите инвеститори, че България е сигурна и прогнозируема държава, в която те могат да правят успешен бизнес. Това членство отключва огромен набор от инвестиции и световни имена. А както знаем, колкото повече наши индустрии се „закачат“ към световните индустрии, толкова по-големи ще бъдат заплатите и пенсиите. На практика това членство ни отваря вратите пред световните пазари и ни „позволява“ да продаваме на световни цени. Да, предстои ни да свършим огромна работа през следващите две години, но поставянето ни на световната карта си заслужава усилията.
