С отдалечаването на хоризонта за ново впиване във властта, началничката на БСП и днешен министър в оставка Корнелия Нинова се опитва да превземе дългосрочно поне втория ешалон в управлението. В последните дни от живота на това правителството, тя организира атака, призвана на гарантира шефските места в най-големите предприятия, подопечни на повереното й (все още) Министерство на икономиката и индустрията. На въоръжение са всички ония хватки, които коалицията на промяната трябваше да заличи като мафиотски хватки за овладяване на държавата чрез специално подбрани "калинки" – спешно обявени конкурси, занижени критерии, съкратени срокове за кандидатстване, мъгляво дефинирани длъжностни характеристики и т.н.
Подготвени са смените в ръководството на държавни фирми ВМЗ – Сопот, "Кинтекс" и "Ел Би Булгарикум", всички те – под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК). Ултимативно дефинираният срок за приключване на „състезанията“ за тези постове е… три дни. С такова време разполагаха и "високите професионалисти", годни да оглавят не само компанията майка – ДКК, но и нейните присъдружни посестрими Националната компания "Индустриални зони" и Българската агенция за експортно застраховане. Всичко – в рамките на три денонощия. Или 72 часа, колкото трае
предварителното задържане с прокурорско постановление… документи.
Кой са били най-пъргавите, успели да влязат в тон със забързания ритъм на министър Нинова и да произведат светкавично пълния набор от документи, позволяващи им да кандидатстват за тези постове, все още не е известно. Най-вероятно, защото в суматохата около преформатирането на управляващата коалиция и съчленяването на ново правителство, идеята за прозрачност на администрацията – винаги и за всичко! – някак е потънала в забвение.
Първоначално, на "червената" мушка беше кацнала само една златна държавна кокошка – сопотските „Вазовски машиностроителни заводи“, които от началото на войната в Украйна работят на денонощно и печелят като "луди". Във ВМЗ-то, в което работят близо 4000 работници и е вторият по големина оръжеен производител у нас, от началото на годината може да се похвали с нови договори, които надвишават половин милиард лева (тази информация наскоро беше разпространена от дружеството).
Конкурсът за Вазовските машиностроителни заводи е само за един представител на държавата, но нека не забравяме че там през последните шест месеца бяха извършени сериозни смени в ръководството. През февруари Нинова уволни Иван Гецов и назначи на негово място Иван Стоенчев, но четири месеца по-късно уволни и Стоенчев, и останалите членове на директорския борд. Напъдените
категорично отрекоха обвиненията на Нинова,
че заради тях финансовото състояние на дружеството било лошо. И с документи доказаха, че тя… – меко казано – си измисля.
След оръжейно-производствената епопея в Сопот, министър Нинова отново провидя проблеми в „Кинтекс“ – единственият държавен оръжеен търговец От 21 юни компанията се управлява от Александър Павлов – заедно и поотделно с Валери Гроздев. Той зае мястото на Александър Михайлов, който през месец май бе уволнен заедно с останалите членове на Съвета на директорите – Стефка Граматикова, Васил Ризов и Десислава Господинова – Христова.
За да не остане на сухо през следващите години, Нинова явно е помислила и за топъл пристан в бизнеси, намиращи се на светлинни години от оръжейната индустрия и търговията със смърт. Става дума за един от "хранително-вкусовите" гиганти на България от 60-70 години насам – „Ел Би Булгарикум“. То е известно главно с едно свое качество: то държи световния монопол върху използването на бактерията "Бацилус булгарикус" и определя кой може да произвежда истинско българско кисело мляко и кой няма право, защото не иска да си плаща.
И тук „Метлата Нинова" обруши през април когото трябваше. От Съвета на директорите бяха освободени Боян Милушев, Николай Кошутански и Десислава Христова. На тяхно място – до провеждане на задължителния (уж) конкурс бяха назначени Пламен Пувков, Гергана Карааланова и Светлана Минкова-Фахриева, след което формалният принципал ДКК удължи мандатът им на… пет години. Сега конкурсът за "Ел Би Булгарикум" е за трима членове на борда – двама представители на държавата и един независим.
Национална компания „Индустриални зони“ и Българска агенция за експортно застраховане също не са за подценяване. В тези две публични дружества са съсредоточени активи и проекти за стотици милиони.
Първата беше създадена още в началото на февруари 2009 г., когато тогавашното правителство на тройната коалиция с начален капитал от 100 млн. лева. Още на следващия месец министрите решиха да прехвърлят свободните зони в Русе, Видин и Свиленград под ръководството на държавното дружество.
Първите индустриални зони бяха построени с държавни пари, а целта – повече от прозрачна:
облагородяване на десетки квадратни километри пустеещи земи
в полза на бъдещи български и чужди инвеститори.
През март тази година и тук беше направена рокада в ръководството. Бившият шеф на КЗК, а след това и на Патентното ведомство Петко Николов беше назначен на поста изпълнителен директор на Национална компания "Индустриални зони".
Справка в Търговския регистър по това време показа, че на 24 март с решение на принципала – вицепремиерът Корнелия Нинова, е освободен старият борд. От него останаха само Добринка Вичева, назначена от Кирил Петков, докато той бе служебен министър на икономиката. По негово време бе назначен и Дочо Карадочев, който обаче беше разкаран.
Съветът на директорите беше намален от седем на пет човека. В борда влязоха Цветелина Чобанова-Стефанова, Татяна Едрева, Андреана Красимирова Премянова.
Тогава бившата изпълнителна директорка Антоанета Барес обяви, че оставя "37 инвестиционни проекта, реализирани в Индустриален парк София-Божурище, над 543 милиона лева инвестиции и над 1800 новоразкрити работни места. Това накратко постигнахме с екипа на Национална компания индустриални зони в последните години по време на моя мандат". След приемането на Закона за индустриалните паркове, НКИЗ регистрира 6 индустриални парка в страната – Индустриален парк Плевен-телиш, Индустриален парк София-Божурище, Индустриален парк Видин, Индустриален парк Карлово, Индустриален парк Суворово-Варна запад, Високотехнологичен производствен парк – Симитли, отчита още тя.
Очевидно Нинова е „прозряла“, че и това пиле не е за изпускане…
Същото е положението и с Българска-агенция-за-експортно-застраховане-EАД, която от години набира скорост. Според последният публично обявен годишен финансов отчет на дружеството в края на 2020 г., активите му са на стойност от близо 39 млн. лева.
А в края на май тази година председателят на Управителния съвет и изпълнителен директор на БАЕЗ – Момчил Ройнев отчете чиста печалба за 2021 г. (т.е. след плащане на данъци и осигуровки) в размер на 1.82 млн. лева.
С други думи, абордажът на управлението в тези държавни дружества си има цена и тя далеч не е за подценяване…
