Ажиотажите около актуализацията на Бюджет 2022 внезапно стихнаха, нещо повече – оказа се, че новото парламентарно мнозинство и доскорошна опозиция се запретна да налива допълнителни ресурси в сектори, които наричаше „каци без дъно“. Какво се случи? Отговаря депутатът от ПП, заместник председател на Комисията по бюджет и финанси и член на Комисията по енергетика Венко Сабрутев.
Г-н Сабрутев, колко процента от проекта на правителството в оставка остана в актуализацията на бюджета и какви промени успя да наложи новото парламентарно мнозинство?
– Всички предложения на "Продължи промяната" и коалиционното управление бяха приети: антикризисни мерки, горива, пенсии, намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения за работещи родители. Станахме свидетели на нещо много интересно. Бяхме обвинявани, че нашата актуализация е проинфлационна, че разходите не могат да бъдат покрити с приходи, че ще теглим заеми и държавата ще фалира. Но в бюджетната комисия на НС се разбра точно обратното. Управляващата опозиция научи, че в държавата има повече пари, отколкото сме бюджетирали. Нещо повече, новата коалиция – ГЕРБ, ДПС, Възраждане и остатъчните от ИТН гласуваха нови 760 млн. мв. допълнителни приходи и разходи.
Вижте цялото видео от интервюто с Венко Сабрутев ТУК:
А големият вой по време на вота на недоверие беше, че разходите са прекомерни и раздаването е проинфлационно.
– Точно така. Същите хора твърдяха, че с увеличаването на пенсиите ще фалираме държавата. А искам да припомня, че минималната социална пенсия се равняваше на 5-6 лв. на ден! В същото време тези хора настояха за вдигането на различни възнаграждения и други постоянни разходи, включително заплатите на администрацията в парламента.
Икономистът Лъчезар Богданов изчислява, че политическата криза струва на държавата близо милиард лева. Или по-точно – увеличение на разходите с нови 900 млн. лв. – заслуга на доскорошната опозиция. Как оценявате този „принос“?
– Политическата криза тепърва ще струва много на България – в случай, че нямаме редовно правителство и парламент. Цената е минимум 13 млрд. лв., които трябва да влязат по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). България трябва да изработи и да приеме 22 законодателни реформи, за да започне усвояването на тези средства. В противен случай – ЕС няма да ги отпусне!
Числото 22 се споменава често, но нека изясним какво конкретно включва то като законодателна база, чрез която трябва да отключим средствата по Националния план?
– Да, за този ресурс се борим доста време. Повече от 3 г. ни отне самото приемане на плана от ЕК. Накрая беше одобрена версията на нашето правителство. Иначе необходимите сега 22 закона са структурирани в няколко групи – правосъдие, енергетика и данъчна политика.
В правосъдието нали говорим за цялостна реформа, а не за отделни закони?
– В сектор "Правосъдие" имаме над 4 закона, които трябва да изготвим. Извън тях, ние вече премахнахме бухалките на предишното управление – специализираното правосъдие. Вкарахме в дневния ред и реформата на КПКОНПИ, за да тръгне борбата с корупцията по високите етажи на властта. Видяхте какво се случи – още в деня, когато внесохме реформата на КПКОНПИ, "Има такъв народ" провали кабинета.
Пленарната зала все по-често се употребява за предизборна агитация, по време на обсъжданията на бюджетната актуализация някои от предложенията прозвучаха като данъчна екзотика. На същия език ли разговарят и експертите в бюджетната комисия?
– Не е просто екзотика. В актуализацията на бюджета бяха предложени неща, които щяха да доведат до многомилиарден дефицит, например – енергийните компенсации. Предложението на ГЕРБ беше те да бъдат с база 150 лв. и да се компенсира до 60% от разликата с реалната цена „Ден напред“. Това означава дефицит от минимум 2-3 млрд. лв. в държавната енергетика. Ние можем да се похвалим с финалния резултат, който беше гласуван след дълги политически игри. Гласувахме компенсации, които връщат небитовите потребители на регулирания пазар. За тях сложихме таван от 250 лв./мВтч – така интереса на държавните дружества е запазен, а разликата между тази стойност и финалната цена по „ден напред“ се покрива от приходите в държавната енергетика. Сиреч бизнесът има гарантирана максимална цена от 250 лв./мВтч, което означава 100% предвидимост и конкурентноспособност. Това е една от най-ниските цени на електроенергия в цяла Европа.
Много се спекулира с това левче в цената на горивата, което се губи някъде по трасето между цената на суровия петрол и крайния потребител в бензиностанциите. Къде се крие мистерията?
– Много важно уточнение. Не го говорят всички, а точно определен човек от опозицията. И го подхващат публични говорители, които са на месечна хранилка, както се разбра. В основата на внушението стои представата, че „Лукойл“ е държавна компания и че министър-председателят определя цените на горивата. А цените на световната борса растат. В сегашния момент България е сред топ 3 на държавите в ЕС с най-ниска цена на горивата.
Така е, но спекулата "сочи", че „Лукойл“ работи със сорт „Урал“, който е значително по-евтин от сорт „Брент“.
– Ако държавата се намеси в ценообразуването на частни компании, ние се връщаме в ерата на комунизма.
Но нали в „Лукойл“ има представител на държавата?
– Инструментът на държавата за пазарна регулация е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Въпросът е защо този регулатор работи с широко затворени очи и никога не е чувал за проблема с "едното левче"? Или, защо хората, които винаги са говорили за „едното левче“, никога не са сезирали КЗК? Знаем кой е председател на регулатора (Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков – бел. ред.). КЗК генерално не си върши работата и така позволява на пазара да се появяват различни спекуланти. Случаят с олиото беше аналогичен.
Ще ви попитат: защо не сменихте ръководството на КЗК през месеците на управлението си?
– Ние отворихме процедурата и тя мина на първо четене – в комисия и в пленарна зала. След това обаче ИТН реши да рестартира политическата система в България. Управата на БНБ също е с изтекъл мандат, Комисията за финансов надзор (КФН) – също. Видяхте какви бяха резултатите от смяната в КЕВР – цената на електричеството за битовите потребители не е необходимо да бъде вдигана, докато старото ръководство говореше още през декември за 12-13% повишение като крайна необходимост.
Но г-н Бойко Борисов сега твърди, че той е дръпнал ръчната спирачка на инфлацията.
– Нека г-н Борисов поясни как точно е дръпнал "ръчната спирачка" на инфлацията. С това, че неговите депутати гласуваха допълнителни разходи в бюджета ли? Като притежава такива макроикономически умения, защо за 12 години г-н Борисов не направи нищо за просперитета на държавата?
Като специалист в енергетиката, споделяте ли тезата, че част от независимостта ни се крие в залежите от шистов газ?
– Енергийната независимост се определя от броя на доставчиците и техния дял в общото количество. А реалните данни показват, че през последните 7 г. над 90% от доставките на природен газ у нас имат един източник – „Газпром“. И цели колективи от видни енергетици ни убеждаваха, че България не може да има друг източник на газ, освен Русия. Само за няколко месеца се разбра, че това не е така. И то на по-добра цена. Крайната цена в диверсифицирания микс ще е по-ниска от тази на „Газпром“. При шистовия газ единственият проблем е, че добива не трябва да уврежда природата. Нищо повече…
Застрашена ли е АЕЦ “Козлодуй“ от евентуално спиране на руските доставки на ядрено гориво?
– Не, имаме гориво за 3 години напред. Междувременно обаче работна група стартира търсене на алтернативни доставчици. Целта е ясна – диверсификация. Тоест – независимост от когото и да било. С други думи – въпросът "Може ли Русия да спре завинаги износа на ядрено гориво, газ и петрол?" има само един отговор – това е невъзможно, защото ще фалира.
Кои ще бъдат първите три приоритета на евентуалния кабинет „Василев“?
– През следващите шест месеца те ще са седем. Всичките 22 закона – за 13 млрд. лв, свързани с НПВУ вече ги казахме. Към тях, естествено, трябва да добавим реформа в Закона за обществените поръчки – за да не потънат милиардите в добре познатите джобове. После идват реформата в КПКОНПИ и въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор – също са задължителни. А накрая (поне засега) – смяната на всички регулатори, за да пресечем спекулата на пазара и да завършим енергийната диверсификация.
Разговора води: Емил Янев
