Г-н Дечев, чува се, че в Министерството на правосъдието е натрупана доста свършена работа, но правосъдната реформа продължава да е вечна тема. В този времеви порядък, какво означава понятието „кратки срокове“ в съдебната система днес?
– Времето е относително понятие. За определен вид дела срок от един месец може да се определи като кратък, но за други е прекалено дълъг. За обикновения гражданин процесите на работа в правосъдното министерство едва ли са най-интересните – той с далеч по-голям интерес би следил спортните събития или политическите новини.
Вижте цялото видео от интервюто с Емил Дечев ТУК:
Общественото внимание е фиксирано върху два-три мега казуса в правосъдния сектор – главния прокурор, ВСС, КПКОНПИ.
– От юли 2020 г., с началото на протестите интересът на обществото към съдебната система и желанието за съдебна реформа се усилиха значително. В рамките на нашето 6-месечно управление – ето това е кратък срок – и в условията на сложна коалиция, ние успяхме да свършим много законодателна работа. На първо място – имаме приет Закон за изменение на Наказателния кодек, с който се увеличават наказанията за компютърни престъпления – особено актуални, предвид хибридната война, която Русия води на наша територия. В Министерския съвет е внесен друг много важен законопроект – за изменение на Закона за европейската заповед за арест и екстрадиция, който напълно променя философията на досегашния. Той предвижда съдебен контрол върху прокурорските постановления за 72-часово задържане, въз основа на които се издаваха европейски заповеди за арест, уважавани от съдилищата в държавите членки на ЕС. Британски съдия обаче "попита" Съда на ЕС в Люксембург дали българският закон за европейска заповед за арест не е противоречие с правото в ЕС и тъжната истина изплува на бял свят.
Само българският закон ли правеше изключение от европейското право?
– Европейският съд прецени, че нашия закон противоречи на европейските норми за съдебен контрол, така че…
Интересно е, че британски магистрат се е загрижил за правото в ЕС.
– Това се е случило преди окончателното приключване на Брексит. Но, ако днес един прокурор по наказателно производство има намерение да издаде европейска заповед за арест и да поиска екстрадиция на български гражданин, това вече не може да стане с с едно негово постановление. Сега той е длъжен да направи искане до компетентен съд, а съдът да разгледа искането в присъствието на прокурора и защитника на обвиняемия. И, ако съдът не уважи искането на прокурора, европейска заповед за арест няма да бъде издадена.
Тази нова процедура няма ли да се изтълкува от някои пропагандисти в съдебната система като закрила на определени лица и олигарси?
– Не бих казал. Тази промяна се дължи на Съда на ЕС в Люксембург, а съдиите в него са вън от подозрение за връзки с наши олигарси. Освен това промяната е инициирана от британски съдия, заради постановление на прокурор от Свищовската районна прокуратура и по досъдебно производство, което няма нищо общо нито със семейство Баневи, нито с Миню Стайков, нито с Цветан Василев. И още – след връщането на обвиненото лице в България, то незабавно ще бъде изправено пред български съд, който да се произнесе отново дали задържането е основателно.
Кои други законопроекти изготви МП за шестте месеца на сегашния екип?
– За медиите е важно да чуят, че сме внесли в МС законопроект за намаляване на наказанията за журналисти, подсъдими по дела от частен характер, с обвинения от публични лица за клевета или обида. Това ще даде по-широко пространство на правото за свободно изразяване. Внесли сме и законопроект за защита на лицата, които подават сигнали за корупция или злоупотреби с ръководни постове. Имаме и законопроект във връзка с несъстоятелността на предприемачите, а днес (6 юли – бел. ред.) правителството прие изготвената от нас Наредба за единните критерии във висшето юридическо образование. И най-важното – законопроектът за разследване на главния прокурор от независим магистрат – съдия, избран временно за прокурор – вече е готов. С него създаваме в НПК нова глава, уреждаща особените правила за разследване на главния прокурор или негов заместник, но променяме и някои процедури в Закона за съдебната власт. Отделно, пак със същия законопроект, въвеждаме съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. До този момент такъв контрол нямаше. Вероятно ще е интересно, че вече даваме много права на лицата, които подават сигнал за извършено престъпление, когато в това престъпление няма класическата фигура на пострадал. Това важи особено за престъпления, свързани с корупция, където страда цялото общество. Сега всяко лице, което има информация за подобно престъпление може не само да подаде сигнал до прокуратурата, но и да обжалва отказа за образуване или прекратяването на досъдебно производство пред съд, както и да получава информация за хода на това производство. Да вземе за пример казуса „Осемте джуджета“. В момента никой у нас не знае какво се случва със сигнала на Антикорупционния фонд. Ръководителят на Специализираната прокуратура г-жа Маджарова дори го определи като „семейна драма“. Съдът по правата на човека в Страсбург обаче класифицира тази жалба като приоритетна и реши да я разгледа по-бързо от обичайното. Сами виждате разликата.
При сегашните законодателни промени кога казус като „Осемте джуджета“ ще може да влезе в съдебна зала?
– Първо – това зависи дали и кога нашият законопроект ще се превърна в действащ закон. Политическата нестабилност поставя много неизвестни. Ние свършихме нашата работа по предложението за предсрочно освобождаване на главния прокурор от ВСС.
За цялото общество е очевидно, че орехът ВСС трудно се чупи.
– ВСС предпочете максимално да бави решаването на този казус и по двете предложения – и на сегашния, и на предходния министър.
Г-н Гешев нарече тези предложения „правно нищо“.
– Не виждам смисъл да коментирам изказвания на човек, който в разговор казва „Много обичам да се правя на луд!“
Дали главният прокурор някога ще стане обвиняем, това е въпрос на правна материя. Но ще стане ли с настоящите промени поне "наблюдаем"?
– Ако нашият законопроект един ден бъде приет от НС, повече няма да има главен прокурор, който да каже, че над него е само господ.
Имате ли надежда, че в сегашния парламент процедурата може да мине?
– За да се приеме този законопроект е достатъчно обикновено мнозинство – кворум от 121 депутати и 61 „за“. Опасявам се, че ако се отиде на предсрочни избори, ще се получи забавяне. Съгласно споразумението между българската държава и ЕК във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост, Министерството на правосъдието бяхме длъжни да завършим законопроекта до началото на юни, по наша самоинициатива да го дадем на Венецианската комисия и да получим експертизата ѝ най-късно в края на септември, след което законопроектът да бъде приет от парламента на второ четене до средата на декември. Ето защо е толкова важно Народното събрание да гласува новото прореформаторско правителство.
Как оценявате идеите за нов дизайн и конструкция на КПКОНПИ, имате ли разминаване с модела на "Продължаваме промяната"?
– В министерството е работено само върху законопроекта, който предлага създаване на нова комисия, отговаряща единствено за конфискация на незаконно придобито имущество. "Продължаваме промяната" е работила върху другия законопроект, който предвижда разделяне на комисията на две части и работа с разследващи функции. Не смятам, че съм добре запознат с този проект.
Ако направим алюзия между съдебната ни система и древногръцката легенда за Лабиринта и Минотавъра, кога ще се появи Тезей?
– Като общество сме в лабиринт още от 10 ноември 1989 година. От време на време успяваме да тръгнем по правилния път, но то е за кратки периоди, които са разделени от по-дълги периоди на лутане. Много сме мнителни към верните решения и доверчиви към хитрите, но неправилни решения.
Разговора води: Емил Янев
