"Доверието е неразделна част от функционирането на всяко общество, разбира се и на нашето. Доверието един в друг, в нашите обществени институции и в нашите лидери са основни съставки за социалния и икономически напредък, което позволява на хората да си сътрудничат и да изразяват солидарност един към друг."
Така започна декларацията, посветена на доверието, която депутатът от ИТН Любомир Каримански изчете от трибуната на Народното събрание.
"Доверието позволява на публичните институции да планират и изпълняват политики и да предоставят услуги. Притежавайки властта и управлението на ресурсите, които могат да подсигурят стопанския живот, сигурността и спокойствието, опазването на националната сигурност, както и здравето на обществото, управляващите политически сили не си дават сметката, че погубват най-важната, безценна и незаменима стойност в обществото, а именно доверието! Установено е, че по-голямото обществено доверие подобрява спазването на разпоредбите и събирането на данъци.
Доверието също така дава увереност на потребителите и инвеститорите, което е от решаващо значение за създаването на работни места и функционирането на икономиките в по-широк план. Успехът в постигането на всяка от целите за устойчиво развитие – от премахването на бедността, през борбата с изменението на климата до изграждането на мирни и приобщаващи общества – ще зависи от доверието на гражданите и бизнеса в публичните институции и един в друг.
В света почти няма политическа система без лицемерие, себелюбие и внушение за непогрешимост – все качества, които са разрушаващи човешкия дух и креативен потенциал.
Лошото е, че все не сме научили уроците от миналото. Ако направим една ретроспекция и вникнем в политическите уроци за последните 30 години ще видим, колко лоши ученици сме били. Интелектуалният и професионален потенциал на хората, които искаха да променим България постепенно беше изолиран, част от него изгонен в чужбина, а другата – поетапно поставена в будна кома.
Защо? Какво все не ни достигна и продължава да не ни достига?
Когато СДС с лидер – Иван Костов спечели властта с невероятна подкрепа и мнозинство и повечето от нас гласуваха за тях – всички си мислехме, че той ще управлява поне два мандата, за да се направят необходимите реформи и те да са устойчиви.
Воденото от Иван Костов управление имаше всички необходими ресурси – финансови, силови, външно-политически, инфраструктурни и т.н. И защо тогава не успя да спечели втори мандат?
Когато дойде Негово Величество Цар Симеон II с толкова ентусиазъм и желание отново за реформи, справяне с бедността и догонване на средноевропейския начин на живот, той имаше отново всички ресурси изброени по-горе, но втори мандат не постигна. И така до поставянето на будните хора в България в десетгодишната кома на посредствеността, принизяване на необходимостта от знания, за да не могат да бъдат хората истински свободни.
Стигнахме дотам, в днешни дни да ни опаковат надежда в прекрасна маркетингова опаковка, а тя изглеждаше така – бърз икономически растеж, реформа в правосъдната система, нулева толерантност към корупцията, превръщане на България в световен финансов хъб и какво ли още не!
Така се опитва сегашното правителство чрез фасадна помпозност и прикриване на голата истина да ни представи прекрасно облечената и натруфена лъжа. А съдържателната, истинската част, от която можем да извлечем положителни практически заключения да е обвита в мистерия, ревниво пазена да не излезе от кутията и да обладае душите на хората.
Изводът от уроците, които живота се опитваше да ни учи през тези години бе и продължава да е безценното доверие.
Ерозирането и девалвацията на доверието направиха така, че и Иван Костов, и Негово Величество Цар Симеон II и тройната коалиция да нямат втора възможност. И е цинично, как през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, без загриженост, без минимизиране на комплексите си за непогрешимост и самовлюбеност, без дори да смекчи арогантния си тон и самодоволство.
Напротив, политиците през годините продължиха да захранват фантазиите си, самовнушенията, измислиците, за да могат още по-убедително чрез медиите – превърнали се в първа власт да представят облечените от тях лъжи и лицемерие като достоверни факти, а тя, истината да продължава да се скита гола и да търси начин да консолидира доверието на хората!"
