В Декларация от Българския енергиен и минен форум се изразява категорично несъгласие "по повод лансиране на рисков за енергийната сигурност на страната сценарий на ускорено затваряне на въглищни централи в България до 2030 г.".
На проведеното на 5 юли първо заседание на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка /КСЕЗС/ по повод изготвянето на пътна карта за декарбонизация на енергийния сектор, изненадващо за мнозина, ръководството на съвета е предложило като основен сценарий "ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г.", посочват от организацията.
Според нея предложението е непрофесионално и силно притеснително, и не съответства на разработени и приети основни политически и експертни доклади по темата, в които дадените провизорни срокове са 2035 г. като дата, предложена от бизнеса, и 2038 г. като крайна дата – и те не трябва да се променят.
В плановете за развитие на електрическите мрежи на ЕСО и гориво-енергийния и мощностен баланс на страната до 2040 г. не се разглежда подобен вариант, а напротив – разчита се на въглищните ТЕЦ за балансиране на системата и осигуряване на стратегически резерв от собствен източник, посочват от браншовата организация.
Според Българския енергиен и минен форум налагането на политическо решение за задължително разработване на такъв сценарий е лишено от основания и ще доведе до излишни социални вълнения и нестабилност във въглищните райони. В документа се посочва още, че днешните и бъдещи управляващи трябва да отчетат "новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа обстановка за гарантиране сигурността на доставките в страната и региона през следващите години".
В декларацията се отправят редица въпроси към ръководството на КСЕЗС – на какво основание и по чие предложение е включен този основен сценарий в работата на комисията и какви са аргументите за това, упражнен ли е външен натиск върху България по темата, кое налага това "бързане" и България де факто да се окаже най-радикалната в Европейския съюз страна по отношение на декарбонизация на енергетиката си, съществуват ли анализи на социално-икономическите последствия и на макроикономическата стабилност на страната при такъв сценарий, участват ли в обсъжданията и при вземане на решенията на съвета специалисти по горивно-енергийни баланси и устойчивост на енергийната система.
В документа, адресиран до председателя на Народното събрание, президента, премиера в оставка, се предлага на ръководството на КСЕЗС да бъде разпоредено да работи в съответствие с политиките в приетия Национален план за възстановяване и устойчивост и правилника за дейността му, и да не допуска външни въздействия, независимо откъде и от какво естество са.
