Регистрирайте колата си в Брезник за най-нисък данък. Това показва изследване на Института за пазарна икономика. „По принцип над половината от общините в България държат данъка върху колите на най-ниските възможни нива, но сравнението между София и Брезник е в полза на Брезник”, каза специално за „БАНКЕРЪ” Адриан Николов от ИПИ.
Областите Видин и Монтана са с най-ниските местни данъци, които също са подходящи за минимизиране на разходите по личните МПС-та.
На другия полюс е община Созопол, в която дерат по най-много кожи от местните данъкоплатци. Според композитния индекс на данъчната тежест в 265-те български общини на Института за пазарна икономика, със стойност 80.3 Созопол държи палмата на първенството.
"Равнищата на пет наблюдавани от ИПИ местни данъка са нормализирани и усреднени за всяка община. Те са поставени на скала от 0 до 100, където 0 е най-ниската допустима от закона данъчна тежест, а 100 – най-високата. Реалните индекси на всяка община попадат в границите на двете конструираните за целите на сравнението виртуални общини, прилагащи съответно най-високи и най-ниски допустими разрешени ставки за всички от разглежданите данъци", поясни още Адриан Николов.
На второ място след Созопол е „обичайната заподозряна” Столична община, при която обаче данъчната тежест от 68.4 пункта е осезаемо по-ниска. На следващите места се нареждат предимно общини по Черноморието с ниво на индекса над 60: Варна – 64.7, Приморско – 64.7, Пловдив – 63.8, Поморие – 63, Бургас – 62.9, Царево – 60.9 пункта.
Общините с най-ниски данъци са Калояново (19.4), Медковец (19.5) и Брезник (20.4), а областите с най-ниски ставки са Видин и Монтана.
Конкретните данъци, които се включват в индекса, са:
- данък върху недвижимите имоти – нежилищни имоти за юридически лица;
- данък върху възмездно придобиване на имущество;
- данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW (включително);
- годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. чиста търговска площ на обект;
- данък върху таксиметровия превоз на пътници.
Ако погледнем назад във времето, можем да видим колко често са били променяни данъци през годините. Забелязва се тенденцията местни данъци да не бъдат променяни в години на местни избори като 2015 г. и 2019 г., както сме коментирали и преди. Впечатление прави и още нещо: колкото повече наближава изборната година, толкова по-малко общини са склонни да увеличават местните данъци.
За тази година има 57 случая на увеличени данъци и само 19 на намалени, което прекъсва поредицата от рекорди за най-много понижени ставки от последните две години.
Най-много са промените при данъка върху недвижимите имоти – 23 повишения и 7 понижения. При другите ставки промените са значително по-редки – случаите на увеличение при данъка за възмездно придобиване на имоти, данъка върху превозните средства и патентния данък за търговия на дребно са съответно 14, 12 и 8, а пониженията – 2, 6 и 4.
Два процента в твоята община
Фискалната децентрализация почива на два основни принципа – „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Първото понятие се свързва с правото и реалната способност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност, а второто – със схващането, че проблемите се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.
Кампанията на ИПИ е от преди 3 години. Тя се казва „Два процента в твоята община” и предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Вярваме, че това е най-правилната стъпка в посока към реална фискална децентрализация, казват аналитиците. Исканията им са актуални и днес.
Ако общите разходи на общините в България възлизат примерно на 7.2 млрд. лв., а данъчните им приходи са в рамките на 1 млрд. лева. Тоест – от всеки 7 похарчени на местно ниво лева, едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината – останалите се покриват от държавни трансфери, европейски субсидии и неданъчни приходи.
Липсата на адекватен собствен ресурс и зависимостта от трансфери и субсидии са основен проблем пред регионалното развитие.
Вярваме, че е назрял моментът общините в България да получат част от това, което така или иначе се генерира като данъчен приход от местното население.
Дискусиите през последните 10 години ни убедиха, че най-правилният ход за решаването на този проблем е, като се преотстъпят част от приходите от подоходното облагане към общините.
Общинският бюджет да се върже със състоянието на местната икономика, броя на заетите и техните заплати. Какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и работни места?
В София се плаща и онлайн
Местните данъци и такси в София могат да се плащат вече освен на каса в районните данъчни отдели, по банков път или чрез финансови посредници, и онлайн.
През цялата минала 2021 г. внесеният в бюджета данък МПС е общо 112.2 млн. лв., от които 64 млн. лв. са от физически лица.
Общо 132 млн. лв. са внесени в хазната на София през миналата година като данък недвижими имоти (ДНИ). От тези средства 62 млн. лв. са платени от физически лица – собственици на имоти.
Ставките за местните данъци и такси не са променени и са същите като през миналата година.
