Неспиращото поскъпване на американския долар отваря дупка във финансите на развиващите се нации. Паричните стратези на тези страни изразходват общо еквивалентното количество на 2 млрд. щ. долара от валутните си резерви всеки Божи ден в опит да повишат котировките на националните си валути към зелените пари. От началото на 2022-а те са източили общо 379 млрд. долара от запасите, натрупани да ги защитят от остри икономически кризи. Тези усилия обаче не са дали почти никакъв ефект за стабилизирането на валутните пазари в най-уязвимите на доларовия ръст държави.
Нацоналните парични единици от Гана до Пакистан и Чили са потънали до рекордно ниски стойности, които водят до инфлационни скокове, задълбочават бедността и подгряват социално напрежение, което тлее отдавна след двете години на икономическа слабост, причинена от пандемията. В световен мащаб 36 валути са загубили най-малко по 10% от пазарните си оценки през тази година. А десет от тях, включително рупията на Шри Ланка и аржентинското песо, са паднали с по над 20 процента.
Най-тежки загуби във валутните резерви от началото на годината отчитат Гана – със срив от 41.1%, Украйна – 34.1%, Пакистан – 32.8%, Монголия – 30.2%, Египет – 18.5% и Турция – 17.4 процента.
Въпреки че валутните анализатори не очакват големи кризи на развиващите се пазари от мащабите на дълговия крах в Латинска Америка от 80-е години на миналия век и вълната от валутни девалвации, заляла Азия десет години по-късно, те смятат, че поевтиняването няма да спре до тук заради политиката на Федералния резерв – основният двигател на доларовия подем, който все още има доста работа по овладяването на инфлацията. И колкото повече нарастват щатските лихвени проценти, за да се постигнат целевите инфлационни нива, толкова по-голям става рискът още развиващи се стопанства да изпаднат във валутна криза, която да прелее в дългова.
Развиващите се държави не са единствените потъревши от силния долар: еврото се изравни по цена със зелените пари през юли за първи път от 20 години насам, а японската йена потъна до най-ниската си котировка към долара от 1998-а. В късния следобед на 17 август еврото се разменяше срещу 1.0162 щ. долара а японската валута – за 135.10 йени за един долар. Тези понижения нанасят реални щети на компаниите и потребителите, които разчитат на повече задгранични стоки. Развитите нации, които зависят от американската валута, за да финансират правителствените си разходи, пък се сблъскват с почти екзистенциална заплаха от поскъпването на долара.
Въпреки че данните на МВФ показват, че изразходените от началото на годината валутни резерви са под 6% от общото им количество за 65 развиващи се държави, инвеститорите са разтревожени, защото това е най-бързият спад от 2015-а когато Китай изненадващо девалвира юана. Увеличаващата се доходност на облигациите и дълговите плащания в размер на 215 млрд. щ. долара, дължими до края на 2023-а, ще задълбочат агонията. Гана, която потърси спасителни кредити от МВФ, за да оцелее от следпандемичната криза, е продавала долари всеки две седмици, за да защити ганайското седи. Но въпреки че е губила по 2.60 долара от всеки 10 долара от валутните си резерви, националните пари са се обезценили с една трета към щатските от началото на годината.
По-големите развиващи се пазари също понасят загуби: валутните резерви на Чили са паднали с над 10% през първото полугодие и с нови 1.2 млрд. долара през първата седмица на август заради продажбите в подкрепа на песото.
В хода на очакваните нови лихвени увеличения на Федералния резерв и на разгарянато на глобалната икономическа криза в пълен обем, развиващите се пазари рискуват да изтощят много бързо доларовите си запаси, което ще задълбочи спада на валутите им. Това може да отреже достъпа на по-слабите нации до международните капиталови пазари и правителствата им няма да могат да финансират разходите си.
Капиталовите потоци в развиващите се пазари вече са намалели от началото на годината до най-ниските равнища от началото на пандемията, показват данни на агенция "Блумбърг".
