От Института за пазарна икономика са изпратили писмо до служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев с критични забележки по повод два проекта, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
Единият от тях е свързан с дългоочакваните пет медицински хеликоптера – проект Н9 „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“, а другият е проект П48 „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“.
От Института обръщат внимание, че двата проекта по Плана за възстановяване са свързани с инвестиции – в дейности, които не се извършват в момента (Н9) и в изграждане на нова система на мястото на сегашната (П48).
Те посочват, че и двата проекта са сравнително добре мотивирани и описани, но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в съществуващата система на спешната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на „по-евтината“ услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план.
От Института отчитат, че в момента Спешната помощ е натоварена и с извършване на нетипични дейности като взимане на кръвни проби на шофьори и с превозване на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза. Те допълват и че през последните пет години спешна помощ по въздуха у нас не се предоставя, освен в няколко
изолирани случая – основно за транспортиране на органи по донорски програми.
Съществен проблем пред осъществяването на двата проекта ще бъде липсата на ясна визия за интеграцията им в съществуващата система на спешната помощ, като следва предварително да се изясни ще има ли допълнителни реформи в този подсектор на здравеопазването и как проектите ще ги обслужат.
От критична важност е да се вземе решение как ще функционира спешната помощ по въздуха на регионално ниво – кой и как ще обслужва болните, за какви състояния и при какви условия ще има достъп до тази помощ. Трябва да се даде и отговор на въпроса кой и как синхронизирано ще координира наземната и въздушната спешна помощ, посочват от Института.
Борислава Кирилова
