И заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев откри топлата вода. На 25 август (четвъртък) на брифинг в МВнР той заяви, че темата за присъединяването ни към Шенген е на дневен ред от над десетилетие. След което уточни, че страната ни е покрила техническите критерии за присъединяване още през 2011 година.
Двете констатации на Коджабашев са истина, в която никой никога не се е съмнявал. Но нито Бойко Борисов, когото "три папи са го галили по главата" и е приятел с всички видни люде от ООН, САЩ, ЕС, БРИКС, ЕК, ОАЕ и всички останали регионални и световни структури, можа да направи нещо по въпроса с приемането ни в зоната, нито някой от неговите политически опоненти. Седим си пред портите Шенгенски, подсмърчаме си и тръпнем в очакване някой да ги отвори и да ни покани вътре на чисто и на готово.
Наистина Каджабашев е прав, че присъединяването ни се оказа не толкова технически, колкото политически въпрос, за чието решаване са необходими два вида кристално чисти консенсуса – национален и европейски. Засега поне, най-голямата ни пречка са т. нар. "скептици" в Европейския съюз, които си заслужават поименното посочване. Първа по време е Нидерландия, според която страната ни не отговаря на политическите критерии и има сериозни проблеми с организираната престъпност и корупцията, които щели се отразят на останалите в зоната. А втора – по право, защото е огромна по размери, икономика и влияние – е Франция, която… продължава да е против, без много-много да обяснява.
Само да вметнем, че същите две държави, пък и всички от ЕС, страстно зоват Украйна да стане член на европейското семейство, без да поставят никакви условия за организирана престъпност и за корупция. Което показва чисто политическият характер на подкрепата им, без да се отдава значение на очевидни факти за съществуването на подобни проблеми.
Случващото се около Шенген ни разкрива и колко прав е турският президент Ердоган да не бръсне европолитиците. Те от години го държат на входа на ЕС, но не го пускат вътре под най-различни предлози. Но са готови да му плащат, за да държи сирийските бежанци в лагерите в Турция. И Ердоган здраво рекетира ЕС, заплашвайки от време на време, че ще ги пусне да тръгнат към границите на Европа. Тоест – я през Гърция, я през милата ни татковина.
Ердоган си знае интереса и го преследва. Въпросът е защо ние не знаем своя и не го преследваме? Докога ще се молим на надменните холандци да отворят вратите на Шенген?
Бедата е, че българските политици до един са без топки и никой от тях няма смелостта на унгарския президент Орбан да речем, и да се опъне на скъпо платените чиновници в ЕС, за които европейската солидарност вече се изразява само в това да пестим газ, отопление и да не се къпем всеки ден. Докато истинската солидарност е в това да се разбират специфичните проблеми на всяка от страните-членки, и да се търси общо решение за справянето им.
Но докато нашенските политици продължават да се умилкват и да правят мили очи на Брюксел, страхувайки се да изложат позицията си, ще е така – темата за Шенген ще е евъргрийн. И само ще ни подлъгват с обещания, че след някой и друг месец ще се озовем там.
