Брутният външен дълг на страната в края на юни възлиза на 41.50 млрд. евро (52.5% от прогнозния Брутен вътрешен продукт), което е с 1.65 млрд. евро повече в сравнение с края на юни миналата година, съобщава Българската народна банка (БНБ).
В края на шестия месец краткосрочните задължения са 8.07 млрд. евро (19.4% от брутния дълг и 10.2 на сто от БВП) и се увеличават с над 1.9 млрд. евро на годишна база. Дългосрочните задължения пък възлизат на повече от 33,43 млрд. евро, което означава 80.6% от брутния дълг и 42.3 на сто от БВП). Те се понижават с 253.7 млн. евро спрямо юни миналата година.
От БНБ посочват, че към края на юни общо 25.20 млрд. евро (60.7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.1% от тях при 84.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е над 7.03 млрд. евро или 8.9 на сто от БВП. На годишна база той намалява с 1.33 млрд. евро.
Външните задължения на Централната банка са за 2.10 млрд. евро (2.7 на сто от БВП). Тези суми обаче се повишават – с 1.27 млрд. евро (153.2%) спрямо края на юни миналата година.
Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" /банки и фондове на паричния пазар/ са 5.62 млрд. евро (7.1% от БВП). Те се увеличават на годишна основа с 1.4 млрд. евро или над една трета.
Външните задължения на "Други сектори" са над 13.04 млрд. евро или 16.5 на сто от БВП. Тези суми нарастват с 582.7 млн. евро спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13.70 млрд. евро, което означава 17.3 на сто от БВП в средата на тази година, което пък е с 296 млн. евро по-малко в сравнение с края на юни 2021-а. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33% към края на шестия месец при 35.1 на сто година по-рано.
