Г-н Тодоров, управляваното от вас министерство, заедно с МВР, е с решаващо значение за честното протичане на изборния процес. На какъв етап са процедурите, които ще гарантират, че машините за гласуване отговарят на техническите изисквания за хардуер и софтуер, определени от ЦИК?
– Нашето министерство има специфична роля в изборния процес и като част от служебния кабинет имаме задачата да осигурим провеждането на честни и свободни избори. След като ЦИК ни предостави тестови машини с инсталиран софтуер и конфигуриран хардуер, ние ще осигурим контролирана среда и съвместно с експерти от Института по стандартизация и Института по метрология ще направим удостоверяването на техническата годност на машините. Едва след това ЦИК ще предаде машините на избирателните секции.
Вижте цялото видео от интервюто с Георги Тодоров ТУК:
Това същите машини от предишните избори ли са?
– Да, това са машините от последните избори.
МЕУ ли поема генералната отговорност за състоянието на машините?
– Точно така. ЦИК има друга задача – тя е ръководната структура, която провежда изборите.
Преди създаването на МЕУ коя институция поемаше тези функции?
– Държавната агенция „Електронно управление“, която от началото на 2022 г. е МЕУ.
Не е ясно доколко въпросът е значим, но около него възникват много коментари: "Защо правилният термин е удостоверяване, а не сертификация на машините и защо се спекулира толкова по темата?"
– Законовият термин е удостоверяване. А ние сме привърженици на спазването на законите. По никакъв начин не се отклоняваме от изборните правила.
Най-интересни за избирателите са новите електронни услуги, които МЕУ пуска специално за изборите. Какви улеснения предлагате на гражданите?
– Много важно е да осигурим увереност и спокойствие у гражданите, че изборите ще бъдат прозрачни и честни. МЕУ предоставя четири услуги на гражданите, които им спестяват и време, и административни пречки, и пари. През портала за административни услуги на министерството вече може да се прави вписване в избирателни списъци по настоящ адрес. Възможно е и електронно заявление за гласуване с подвижна избирателна урна. Също и заявление за поправка на грешки в избирателните списъци. Не на последно място и електронно заявление за вписване в избирателен списък. Тези четири услуги вече са налични.
Въпросът с адресните регистрации е особено важен, защото засега населението се описва в избирателните списъци по постоянен адрес и на предишни избори се получаваха около 1 млн. „мъртви души“, което предизвикваше и силни съмнения в честността на вота, и възможности за мащабни манипулации. Може ли този проблем да бъде преодолян с новите електронни услуги, които предоставяте?
– Разбира се. Това е целта на тези услуги – да не може гражданите да бъдат лишени от изконното им право на вот. Услугите вече се ползват активно.
Значи ли това, че вече има инструмент за справяне с „мъртвите души“, които от три десетилетия определят в известна степен управлението на държавата?
– Трудно можем да говорим за „мъртви души“ днес. Ако установим такива, ще сигнализираме незабавно.
В състояние ли е МЕУ да ги установи?
– Говоря за служебния кабинет като цяло.
Според някои изчисления, българите в чужбина са милион и половина и спокойно – чрез гласуване – биха могли да променят радикално облика на държавата. Какво предлагате на тези наши сънародници в настоящата предизборна ситуация?
– От години се шуми за дистанционно гласуване извън секциите. Това е проект, който стартира през 2017 г. по Оперативна програма „Добро управление“. Можем да се похвалим, че буквално преди дни приключихме с техническата спецификация на този проект и предстои да обявим обществена поръчка за пилотна система. Периодът за изграждане е година и пет месеца. След това ще се преценяват рисковете и преимуществата.
Основните форми за злоупотреба с гласове са няколко – манипулиран, контролиран, корпоративен и купен вот. Доколко МЕУ може да участва в елиминирането на тези практики?
– МЕУ работи в тясно сътрудничество с МВР по отношение на споменатите хипотези. Има достатъчно инструментариум за преграждане на такива възможности. Искам да уверя българските граждани, че за честността на предстоящите избори се полагат безкрайно много усилия – ще се опитаме като правителство да сведем нерегламентирания вот до нулата.
Машинният вот дава ли възможности за рязко снижаване на недействителните вотове, така характерни при хартиеното гласуване?
– Възможно е и при машинното гласуване да има определен брой недействителни бюлетини. Но със сигурност няма да са в такива количества. От друга страна, след приключване на изборния ден всички партии, неправителствени организации и граждани ще имат възможност да наблюдават процеса по обработване и броене на вота.
Съществуват съмнение за съответствието между подаването на машинния вот и хартиените отрязъци от гласуването, т. нар. „квитанции“. Ще има ли промени по отношение на този проблем?
– Ще се действа в съответствие с правилата на ЦИК и Изборният кодекс.
Може ли в бъдеще МЕУ да изиграе някаква роля в унифицирането на броя на реалните гласоподаватели? Между списъците на ГРАО и данните на НСИ има разлика от близо милион. Това е огромно несъответствие, което поражда и подхранва много съмнения за злоупотреби.
– Ако наистина има такива големи разминавания, те трябва да бъдат отстранени. Но проблемът трябва да бъде обект на по-задълбочен анализ.
В някои от министерствата възникнаха тежки конфликти между служебни министри и предшествениците им. Каква оценка давате вие на работата на бившия министър Божанов?
– МЕУ е младо министерство, още е бебе, така да се каже. Все още не е изградено административно, дори битово-комунално. Предшественикът ми Божанов е стартирал немалко неща и смятам, че няма нужда от радикални промени. Осигурили сме приемственост. Безсмислено е хубавите неща да отиват в кошчето.
Футуристика ли е електронното гласуване за българите у нас и зад граница? По електронен път може да се банкират милиони, а гражданите не могат да подават гласа си виртуално. Защо?
– Може би все още като общество не сме изградили доверие в тази практика.
Хора от финтех сектора заявяват, че в момента електронното гласуване технологично е напълно постижимо и у нас.
– У нас вероятно ще стане като с растежа на дете – ще минем през преболедуване и изграждане на имунитет, за да стане устойчива идеята.
Смятате, че проблемът е по-скоро психологически, отколкото технологичен?
– И двете. Трябва да бъдат осигурени надеждни защити на личните данни и да се елиминира възможността един гласоподавател да гласува повече от веднъж.
Проблем ли е за държавата да издаде безплатни електронни подписи на всички български граждани, ако това е решението на задачата?
– Ако Изборният кодекс го позволи, вероятно ще се случи.
Примерът с Естония, която излезе заедно с нас от Източния блок и с немного средства стана световен лидер в електронното управление, вече стана банален. Вие смятате ли, че в обозримо бъдеще България може да влезе в списъка на нациите с модерна електронна администрация?
– Естония е светлият лъч и флагманът в електронното управление. България за последните десетина години не можа да достигне това ниво.
Въпреки че според различни изчисления вече имаме няколко похарчени милиарда в тази посока…
– В зората на електронното управление у нас имаше голяма съпротива от всички държавни и общински органи. Но това бе изживяно. Администрациите споделят свои електронни регистри, за да пестят време на гражданите, което е от полза и за цялата ни икономика. Времето вече е по-ценно от парите.
Вярно ли е, че отделни институции и администрации са изграждали несъвместими помежду си електронни системи и така са похарчени безполезно огромни средства?
– С това се сблъсках още преди 8 г. – системата на една община не си говори със системата на друга. Защото са изграждани от различни разработчици. Това е само илюстрация.
Във връзка с въпроса за изграждането на пълна електронна администрация, докога България ще има министерство на електронното управление?
– Интересен въпрос. Докато има нужда от политики в областта на електронното управление.
Години или десетилетия ни чакат?
– Надявам се не десетилетия.
