Евгени Кънев
Бях озадачен от един пост на БОЕЦ, който – тъкмо навреме, като менче вода в началото на кампанията – охули лидерите на ДБ, че не присъствали на тяхна акция пред Министерството на енергетиката срещу "Газпром". Ерго – ДБ са мними борци срещу руското влияние. Поводът за поста не е да защитавам ДБ или нейните лидери, от които безспорно има какво да се желае. Думата ми е за криворазбраната партийна цивилизация, пардон – демокрация.
Всъщност, БОЕЦ, както и доста други граждани, са на нож срещу ”партийците” напоследък, заради проявена им нечуваемост – било за подкрепа на акции, било вход в листите или нещо друго. Партийците са приравнени на онези тежко ояли се бюрократи в Брюксел, които, ако ги нямаше, ех, какъв ЕС щяхме да имаме.
На първо място припомням, че България е парламентарна европейска демокрация – чрез която станахме членове на ЕС. Акцентът върху “европейска” значи партийна, тъй като в България политическият плурализъм е залегнал в Конституцията. Защото можеше да сме с парламент като в Русия или Китай, или при народната демокрация в НРБ на Бай Тошо.
Второ – заради първото: политико-отговорните субекти в европейската демокрации са партиите. Гражданите чрез тях формират или подкрепят политики, които трябва да бъдат прокарани в парламента в интерес на определени групи от тях.
Трето – за да случат своя идея за управлението на държавата, гражданите или подкрепят дадена партия с такава политика, или правят собствена партия.
Четвърто – ръководството на една партия решава как да действа най-удачно, за да случи една политика. Гражданите може да подкрепят или да не подкрепят партията заради нейното ръководство.
Пето – всичко по-горе го пиша, за да кажа на БОЕЦ, че ДБ не са длъжни да подкрепят акция на НПО и то с присъствие на лидерите. Защото обикновено трябва да е обратното. Лидерите на ДБ може да не одобряват не причината за протеста, а неговия формат; може да не искат да изземват чужда инициатива; може да са заети със свои предизборни ангажименти; може (а и трябва) да се появяват предимно на събития, които те “лидират”… съществуват още куп причини, заради които БОЕЦ – с тази си критика, щедро и напоително споделена в социалните мрежи – всъщност обслужват техния любимец "Боко Т”.
Шесто – партиите не са длъжни да отварят “вратите” си за всички достойни – както се смятат – граждани. Да, презумпцията е, че така се увеличава – чрез преференциите – изборният резултат. Но едно е да си сила № 1 или № 2 с очаквани 60-70 места, та да дадеш 10 на граждани. Съвсем друго е да чакаш 20 места, от които 10 твърдо избираеми и да слагаш граждани, които да изместят “партийците”. Да, звучи нелепо, но я си представете, че от една партия влязат лидерът и още 9-има граждани – каква политика ще прокарва тя в парламента, след като всеки гражданин е със самочувствието на преференциално избран и като такъв има ангажимент само пред своите избиратели ( т.е. пред себе си)? Затова допускането на свободни ( т.е лоялни предимно на себе си) граждани в листите си има предел.
Седмо – партиите са измислени да групират по-лесно гражданите около тип политика и би трябвало да са филтър на всякакви разнопосочни интереси, които могат лесно да бъдат обединени от финикийски знаци. Представете си избрани независими 240 депутати – колко време ще е нужно за събиране на 121 народни представители със свободна воля около една политика?
Осмо – поради израждането на партийното строителство в “лидерски” партии, законът позволява лесно да се създават нови политически субекти, които да попречат на блокирането на политическия процес. Така се появи ИТН, а след това ПП – да махне ГЕРБ. А преди това ГЕРБ се появи, за да махне БСП…
Девето – партиите имат за цел да прокарват политики и съзидателното начало би трябвало да е водещо. НПО, журналисти, анализатори и граждани би трябвало да се занимават с критика на статуквото, да правят акции, митинги, протести – за да предизвикат промяна. Неслучайно, на протестите през 2020 г. не бяха допускани партии – тяхната работа е да приемат исканията на протеста и да изберат стратегия как тези искания да станат държавна политика.
Десето – който иска да стане политик, нека да не се опитва да влиза през граждански квоти и да си бъде “независим”, а да стане член на партия или да създаде своя собствена политическа формация. Това е честният и ефективен подход.
Единадесето – чрез партиите се поддържа демокрацията и се пречи на реализацията на управление по руски образец през един човек. Защото сега виждаме нагледно какво ще ни се случи, ако станем президентска република, а не си останем парламентарна демокрация…
_____________
* Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.
