Смъртта на кралицата отвори за фейсбук България ново поле за свръхекспертиза. Подобна на разбирачеството от футбол и Ковид.
Освен това се промъкнаха нотки на покруса. Разговорливи и мълчаливи взеха да се надпреварват в некрологописането. Едни отдаваха заслужена почит на една от най-влиятелните жени на 19 и 20-и век. Други, от средите на бегемамите (имам предвид едноименния сайт), просто възкликнаха: „Бог да прости горкото бабе!”
Оказахме се някакви топроялисти.
Винаги съм се учудвал на смелостта на някои, които лепят етикети на нашия шарен на шевици, стветоусещания и политпредпочитания народ. Първо Желю ни обяви за франкофони. После, вече в ЕС, ни причислиха към германофилите, на които Германия акцентирано ще помага. Напоследък с изненада установих, че в България гъмжи от натовци-русофили.
Един от последните даже скъса интернет мрежата: „Почина кралицата на Великобритания Екатерина Втора”.
Смятам, че разбирачеството и сеирджилъка са двете движещи сили на българина. Даже сайтовете спряха да излъчват каквото и да било друго освен безкрайни писания по темата за смъртта на нейно величество.
Появиха се и превъзбудени хора, които разказаха как като били в Лондон един път видели кортежа й. Което ги издига в ранг на лично познаващи я. Както и такива дето били на един форум с принца, а вече новия крал Чарлз.
Който още не се е изказал по темата, вече е в ролята на аутсайдер и трябва да побърза. Защото приказките за инфлацията и студената зима изведнъж изгубиха актуалност. Не са интересни дори в навечерието на изборите и без това безпрограмните ни политици.
Но от друга страна – нищо изненадващо.
Просто „Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци” стана „Пустите франкофорци станали англосаксонци”.
Чудно! С Великобритания историческа дружба не сме имали. Даже някои цитират Чърчил, който бил казал, че е най-добре калната тогава София да се изравни със земята чрез бомбен килим. (За което обаче писмени следи липсват.)
А пък патриархът на българската литература Дядо Вазов е написал за Лорд Биконсфилд, който отричал Баташкото клане и наложил несправедливите решения на Берлинския конгрес, следната епитафия:
„Лорд Биконсфилд умря,
изчезна в тъмний мрак
и всичко честно се засмя
от Лондра до Батак.”
Какви сме, що сме и ние не знаем. Важното обаче е да имаме мнение, на фактите – майната им.
Важни са само емоциите.
А те са реалната опасност за изборите, за които се иска разум.
