Г-н Гюров, през гъстата газова мъгла на предизборната кампания хората искат да видят практични ориентири. Не е ли странно, че у нас политическото говорене е съсредоточено основно върху компенсации и помощи, набляга се повече на баланса между страхове и щедрост, отколкото на разумното пестене на енергия, което активно прави цяла Европа в момента със серия от драстични мерки?
– Въпросът има две части – краткосрочни и дългосрочни решения. По време на нашето управление намерихме бързи възможности да подпомогнем хората и бизнеса, за да преодолеят първите шокове на кризата. Причината е известна – "Газпром" едностранно спря доставките на природен газ за България. В дългосрочен и средносрочен план сме заложили мерки в НПВУ, насочени към бизнеса за преминаване към енергоспестяващи технологии. Имаме решения и за семействата – саниране и алтернативни източници на енергия. Работим на няколко фронта.
Вижте цялото видео от интервюто с Андрей Гюров ТУК:
В Испания, Германия и много други страни от ЕС вече се прилагат свирепи мерки срещу разхищенията на енергия – и на публични места, и в частни пространства. Ясно е, че темата е неудобна в предизборни условия, но вие имате ли конкретни идеи по въпроса?
– Много важно е да променим отношението на хората към енергията и нейното изразходване. Хубавото е, че българската икономика не е много зависима от доставките на газ и положението в това отношение не е критично като в Германия, например. В програмата ни сме предвидили дефиниране на понятието енергийна бедност. Помощта трябва да е предназначена за нуждаещите се. Подготвяме и две различни тарифи за газ и електроенергия – базово потребление за обикновените граждани и пазарна тарифа за обитателите на големи жилища и имоти. Така ще стимулираме и ограничаването на потреблението.
В бизнес сектора се оказа, че всички ползват субсидии, но само някои печелят допълнително от тях.
– Така е. Мерките, които сме предвидили, са предназначени главно за най-уязвимите групи. Другите ще получават стимули за отговорно отношение.
Чувствате ли се удобно от факта, че кампанията почти изцяло беше поставена на газовата плоскост?
– Използването на природния газ – като метод за правене на политика и за налагане на геополитически възгледи – за нас е неприемливо. България беше оставена в 100-процентова зависимост от руските газови доставки, въпреки многото възможности за диверсификация.
В НПВУ дори беше заложен проект за строеж на мощна газова електроцентрала.
– Голям успех е, че извадихме този проект от НПВУ, защото той щеше да ни направи още по-зависими от газа.
Като партия не чувствате ли необходимост да смените темата, за да стане по-ефективна кампанията ви, особено при оспорваната битка с ГЕРБ за първата изборна позиция? Не смятате ли, че една по-нестандартна кампания би повишила шансовете ви?
– Единственият хубав резултат от войната в Украйна и газовата криза е, че много маски паднаха. Сега вече изборът става много ясен – към зависимостите и провалената политика на прехода или към модерна и просперираща България. Кампанията ни е базирана на директен контакт с хората. И виждаме, че те не искат да говорят за политика, а за живота. Затова търсят нов път на развитие на страната. Ние предлагаме изход от застоя и от 12-годишното блато на ГЕРБ.
Всъщност и битовият потребител, и бизнеса зависят много повече от цените на петрола и тока, отколкото на газа. Чели ли сте секретен доклад на ДАНС за начина на работа в "Лукойл", който според слухове се е разпространявал в предишното Народно събрание? Някъде там се коренят и теориите за прочутото „изчезнало левче“.
– Не съм запознат в детайли с този доклад. Но кредото на ПП е нулева толерантност към корупцията. Няма от какво да се притесняваме и приветстваме всяка една проверка на службите.
Защо тогава по време на вашия управленски мандат не сменихте представителя на държавата в "Лукойл", златната акция – очевидно е, че там държавата отсъства?
– Въпросът е важен и ние наблюдаваме събитията в "Лукойл". Но, ако има съмнения за левчета и центове, може да се направи сравнение между цените на петрола в България и Унгария, където управлява най-близкият политически приятел на Путин в Европа. Още повече, че там доставките идват по тръбопровод, а не с танкери. Цените са едни и същи – сред най-ниските в ЕС. Значи ли това, че Орбан краде по левче на литър? За съжаление на българския пазар "Лукойл" е монополист. Все пак ние договорихме с Брюксел дерогация за руския петрол, с което създаваме предпоставки за ниски цени и осигуряваме време на "Лукойл" да се пренастрои за работа с неруски петрол.
Точно тук идва един от упреците на опонентите ви – че се застъпихте пред Брюксел за дерогация за руския петрол, а от друга страна не желаете преговори за руския газ. Къде е разликата в подхода?
– Отговорът е много прост. "Газпром" и газът се използват като оръжие, докато с петрола засега нямаме такива индикации от страна на "Лукойл". При петрола имаме търговски партньори, докато преговорите с "Газпром" са изцяло на друго ниво. Оттук произлиза и разликата ни в подхода към двете компании.
Във връзка с интересите на българските граждани сега негласно, но упорито се прокарва мотото на Веспасиан „Парите не миришат“. Но глобалната ситуация е такава, че за цивилизования свят някои пари определено миришат. Каква е позицията ви по тази дилема?
– Никога не съм защитава тезата, че парите не миришат. Ситуацията с войната в Украйна и произлизащите от нея енергийна и инфлационна кризи докараха Европа до ръба на рецесия. И това е резултат именно от този подход. Германия дълго време работеше по "Северен поток 2" и това не беше далновидно. Сега виждаме резултатите.
Вие бяхте кандидат за гуверньор на БНБ. Стои ли още пред вас това намерение?
– При мен този въпрос вече не стои. Ситуацията тогава се усложни от двойния агент в нашата коалиция. Иначе сред първите стъпки в програмата ни за управление е запълването на изтеклите мандати в регулаторните органи.
При кандидатурата си за председател на БНБ вие акцентирахте върху възможностите на централната банка да противостои на корупцията. Как може да се случи това?
– Това не е само възможност, а и вменена отговорност на централната банка.
Нещо, което досега не се е правило?
– Да, не е правено в няколко посоки. Да вземем Закона за мерките срещу изпиране на пари – там са записани конкретни задължения на БНБ. А тя не работи активно в тази посока, заела е пасивна, реактивна роля. Моята концепция беше в банката да се създаде специално звено за проследяване в реално време на потоците от средства, свързани с държавни ресурси – не е нормално публични пари да бъдат превеждани и после теглени в чували. Същото важи и за проследяването на нечисти капитали, които влизат в българската икономика. Знае се, че във връзка с мръсните пари в ЕС има строги санкционни режими, които се отразяват както на банковата система, така и на икономиката като цяло.
Какво би се случило и и какво би се променило, ако един ден архивите на БНБ се отворят публично? Някои ги наричат „пандорите“ на БНБ, ще излязат ли мръсни тайни от тях?
– Абсолютно съм убеден, че архивите трябва да се проверят не само в реално време, а и ретроактивно. Ще изплуват доста интересни факти за прехода, за банковите фалити.
Ще инициирате ли този акт в следващия парламент?
– Това е една от нашите цели – изборът на нов гуверньор на БНБ да бъде човек, който има смелостта и решимостта да извърши тези действия.
Какви ходове ще предприеме ПП, в случай, че първият мандат попадне в ГЕРБ и те съумеят да съставят управление?
– Всички партии виждат, че в момента ГЕРБ е токсична сила, която не може да бъде фактор на управление, докато не прочисти редиците си от хора, замесени в корупционни скандали. Очаквам при такава хипотетична ситуация хората отново да излязат на улиците.
Подготвили ли сте скрит ход, който да обърне радикално нагласите на избирателите в края на кампанията?
– Скрит ход нямаме. И в живота, и в политиката добрите резултати идват в резултат на последователни и трудни решения. И на достатъчно време за катализиране на промяната.
Разговора води: Емил Янев
