Най-новият паричен стратег на Европейската централна банка, който трябва да стане част от управителния съвет на 1 януари 2023-а, познава много добре опасността от изпуснатите извън контрол потребителски цени. Председателят на Хърватската централна банка Борис Вучич, който ще е 26-я член на банковия борд когато страната му се присъедини към еврозоната, си спомня страданията на съгражданите си под товара на инфлация от 1500% през 90-е години на миналия век по време на борбата за независимост от Югославия. И е убеден, че европейските централни банкери трябва да действат агресивно.
В интервю по повод повишението на лихвите със 75 базови пункта през този месец, Вучич посочва, че "през миналото десетилетие, когато инфлацията в Хърватия е била висока и е доближавала двуцифрени равнища, тя е можела да се превърне в заболяване".
Днес, след повече от десет години начело на централната банка на страната, разкъсана от войната държава е готова да стане част от семейството на еврото. Триумфът на това присъединяване обаче е помрачен от новия конфликт на Стария континент, предизвикал енергийна криза, качила инфлацията до неприемливи висоти: в еврозоната тя е над 9%, а в Хърватия – 12 процента.
В условията на този подем и на растящата опасност от рецесия в еврорегиона, Вучич е нясно как би трябвало да се отработят препятствията, а коментарите му подсказват, че той ще е сред "ястребите" на ЕЦБ. В интервю от офиса си в Загреб банкерът посочва, че "инфлацията, ако се задържа упорито силна, трябва да е ясна доминираща цел" на паричната политика. И че "прекаленото взиране в по-ниския растеж в момента е примамливо", но "окопаването на инфлацията в икономиката винаги става на по-висока цена отколкото временното намаление на БВП".
Хърватската куна бе обвързана с еврото повече от две десетилетия, но именно 58-годишният Вучич предложи тя да бъде заменена с единната европейска валута. Което, според него, включва "различен набор от предизвикателства" и "е по-добра позиция за страната и за паричната политика". Подобен оптимизъм се наблюдава в широката икономика, където основни активи като коли и недвижими имоти вече са остойностени в евро, а хората го използват като основно средства за спестяванията си. Същевременно, почиващите на адриатическото крайбрежие на Хърватия няма повече да обменят валутите си в куни, а вносителите се сблъскват с по-малко валутни рискове.
Вучич се шегува, че "е човекът, който най-много съжалява за куните, защото именно той единствен в страната е подписвал банкнотите в местната валута". Но като икономист знае, "че е по-добре за хърватите да приемат еврото и поради това е тласкал напред проекта още от самото начало".
Нацията от 3.9 млн. жители се сблъсква със същите предизвикателства, както и другите държави в региона заради растящите цени на енергията, но растежът е над средния за еврозоната, до голяма степен – заради следпандемичния ръст на на туризма. Приходите от сектора пълнят около една пета от хърватския БВП. Въпреки това банкерът е предпазлив в предвижданията си за икономическата перспектива, особено във време на такова остро международно напрежение, предизвикано от военните действия на руския президент Владимир Путин в Украйна.
Вучич, чийто втори мандат като шеф на Хърватската централна банка изтича през юли 2024-а, признава, че е трудно да направи краткосрочна и дори дългосрочна икономическа прогноза. Но споделя, че онова, което е научил в първите дни от кариерата си на централен банкер е, че ако трябва да греши в паричната политика или в надзора, "е най-добре тези грешки да са в консервативна посока". Подобно становище може да го постави в конфликт с повечето му колеги от ЕЦБ, предпочитащи по-хлабава политика, точно когато вземането на решения става все по-трудно заради забавянето на растежа. Вучич обаче е убеден, че може да издържи на натиска, защото в стресови периоди се чувства спокоен. Тогава мозъкът започва да работи добре и много бързо и той ги обича.
