Река Дунав пустее. Достатъчно е човек да се поразходи по брега и да седне в някое от русенските заведения по бул. „Придунавски“, за да се увери в това. Като изключим някое катерче на специализираните дунавски служби или рибарска лодка, разминаването на два самоходни кораба или "източването" на цял състав по реката си е цяло чудо.
„В началото на годината превозите по Дунав бяха тръгнали много добре, но войната в Украйна и ниските води създадоха много неблагоприятни условия за плаването“, коментира за „Банкеръ“ бивш капитан на кораб, понастоящем спедитор в логистична компания, който отказа да излезе от анонимност „в тази неясна обстановка“. „Бизнесът обича тишината!“, категоричен бе той.
През 2022-ра се отчита сериозно намаление на корабния трафик, както в сравнение с предишните две години, така и спрямо предпандемичната 2019-та.
Ако се сравняват само трите месеца с най-ниски води – юни, юли и август, със същите месеци на 2019 г., разликата при преминалите плавателни съда по долното течение на реката е над 2.5 пъти: съответно под 1700 срещу близо 4400.
По отношение на тонажа на превозените товари разликата е още по-голяма, тъй като през 2019-та. водите не са били толкова ниски и поради това не са налагани такива големи ограничения за газенето на корабите.
Спад се отчита и на пътническите кораби.
От началото на тази година до края на август посетилите Русе са били 227, докато за същия период на 2019 г. градът е посетен от 357 пасажерски съда. Става дума основно за чуждестранни кораби, плаващи под швейцарски или малтийски флаг.
Наблюдава се обаче значителна промяна в състава на туристите, посещаващи Русе и други градове до Делтата на Дунав. Докато до края на предковидната 2019-та голяма част от тях са били – наистина странно – състоятелни американци, австралийци и англичани, то през миналата и тази година те масово са германци. Което се отразява чувствително и на приходите както на круизните компании, така и на заведенията и магазините в крайдунавските градове.
Тази година около два месеца са били отчитани екстремно ниски нива на дунавските води в критичните участъци от българската част на реката. По традиция нивото на Дунав пада през октомври, но сега това се случва два месеца по-рано. Всъщност водите започват постепенно да спадат още през юни, но достигат драстично ниски нива през август. Фактът, че това лято значително паднаха нивата и на Рейн, Майн и други плавателни реки в Европа ясно говори за сериозно засушаване, което създаде проблеми за корабоплаването, селското стопанство и икономиката на Стария континент.
Едва от средата на септември нивото на голямата река започна да се нормализира. По критичните участъци в българския участък на Дунав вече има достатъчно вода, която покрива праговете над 2.50 метра и позволява пълно натоварване на корабите. Но въпреки това движението по реката е много слабо.
Незавесемо от изброените неблагоприятни фактори спедиторите все пак отчитат и
две положителни тенденции за корабоплаването.
Първата е свързана с войната в Украйна и с износа на украинско зърно. В случая не става дума за споразумението за деблокиране на експорта на украинско зърно през черноморските пристанища, подписано в края на юли в Истанбул от Русия, Украйна и ООН. А за никога непрекъсвания износ през дунавските пристанища на Украйна Рени и Измаил.
За осъществяването на този износ са били мобилизирани всички празни речни плавателни съдове, годни да возят зърнено. Голямата част от тях, натоварените в Рени и Измаил с пшеница и царевица, се отправят към румънския черноморски порт Констанца, където се претоварват на морски кораби и заминават за целия свят. Онези, които не могат да бъдат поети от Констанца, плават до Русе или Силистра, където зърното се претоварва на влакове и камиони и се отправя към Варна, Бургас и в други направления.
Именно заради износа на украинско зърно през дунавските пристанища в периода на най-ниски води – юли и август, пристанището в Русе е посетено от повече кораби, отколкото през същото време на миналата година.
И нещо още по-важно – заради потенциално опасните украински черноморски пристанища експортът на украинско зърно през река Дунав вдига навлата (цените за превоз – бел. авт.) до фантастични нива.
„И преди войната возехме украинско зърно по реката, като навлата бяха около 3 евро на тон. Сега обаче достигнаха 90 евро за тон, което е смайващо! Просто няма такива навла! … Не зная на какви цени украинците продават самото зърно, но изглежда е направо без пари, след като въпреки високите навла то се внася у нас толкова евтино, че вдигна на протест зърнопроизводителите“, заяви спедиторът от логистичната компания, пожелал анонимност.
Втората тенденция е неочаквано появилият се
експорт на български въглища за Сърбия,
превозвани с баржи по Дунав от Русе и Свищов до Белград. Става въпрос за износ на 1.7 млн. тона лигнити от Мини „Марица Изток“, който започна преди два месеца и ще продължи до края на предстоящата зима. Навлата за превоз на тези въглища също са високи – 15-20 евро на тон.
Изобщо войната и последвалата я енергийна криза в Европа дотолкова вдигнаха навлата по реката, че някои наши корабособственици увеличиха заплатите на капитаните си до 9000 лева. Като направиха това въпреки повишените разходи заради увеличените цени на горивата и въпреки загубите от двумесечния престой на корабите им поради ниските води.
Явно прав е народът, когато казва, че „Риба в мътна вода се лови“.
Белчо Цанев
