България е страна богата на исторически, архитектурни и природни забележителности, които привличат определен кръг туристи. Тя обаче би могла да предложи и други алтернативни възможности за пътешествие и на различни по-авантюристично настроени туристи.
Например, Министерството на туризма участва на най-голямото и значимо събитие в областта на приключенския туризъм за тази година – Adventure Travel World Summut, което се провежда в Лугано, Швейцария. Там страната ни представени разнообразните възможности за приключенски туризъм у нас. България може да бъде една дестинацията за автентичен и качествено ориентиран продукт с висока добавена стойност на международния пазар.
Приключенският туризъм е един от най-бързо растящите отрасли в туризма и се отличава със своя принос за икономиката на дестинациите и приемащите местни общности. Над 65% от това, което пътуващите харчат, остава в дестинацията срещу средно 15-20% при масовия туризъм.
В България любителите на природата и приключенския туризъм могат да се насладят пълноценно на нейното богатство благодарение на широката мрежа от трекинг маршрути и такива за планинско колело, има множество възможности за практикуване на каяк и рафтинг, скално катерене, наблюдение на дивата природа, конни преходи, парапланеризъм, а през зимата – преходи със ски и със снегоходки, всички те в комбинация с кулинарни и вино изживявания, фестивали и запознаване с богатото ни културно наследство. Посещавайки и практикувайки тези форми на туризъм, туристите имат достъп до уникални места и природни забележителности, като маршрутите са разнообразни по дължина и трудност и са подходящи за хора с разнородни интереси и възраст.
Конкуренцията в приключенския туризъм е наистина голяма. Във форума в Лозана, например, участваха над 700 водещи представители на бизнеса, на дестинации и на медиите от повече от 50 държави – всички с реален принос за динамичното развитие на този сегмент в световен мащаб.
Културно-историческият туризъм е друга една възможност, която дава много възможности на България за целогодишен туризъм. Немалко хотелиери вече говорят за промяна в нагласите на своите гости, за които вече не е достатъчно само да лежат на плажа. Някои от тях вече търсят и забележителности, история и култура не само около курортите, в които са настанени, а и навътре в страната.
Още една стъпка в посока на по-широкото представяне на България в този сегмент бе и участието на страната ни в международния форум „Културните пътища на Съвета на Европа“ („Cultural Routes of the Council of Europe“) в Ханя на остров Крит. Там се проведе единадесетата годишна среща. Тази година форумът бе под надслов „Опазване на европейските ценности, наследство и диалог“. А участнието бе доста разнообразно – с представители на Министерството на туризма на Република България, Съветът на Европа, Европейски институт на културните маршрути, Министерство на културата и спорта на Гърция, Министерство на туризма на Гърция, Гръцката национална туристическа организация, Община Ханя, Историческите маршрути на кафето и други.
Заместник-министърът на туризма проф. Модева е очертала културно-историческата карта на България, архитектурното ни наследство, пътя на Римските императори, Дунавската винена карта, културно-историческия маршрут „Кирил и Методий“, пътя на жените писатели, европейските маршрути на индустриалното наследство като част и от културно-историческата карта на Европа. България има богата история и е трета по наличие на културно-исторически забележителности в Европа. Страната ни има потенциал да бъде световно призната туристическа дестинация, но има нужда от по-добро позициониране на своя комбиниран туристически продукт и таргетирана реклама.
А съвместната работа и обмяната на опит в опазването на културните ни забележителности и рекламата на този сектор играе изключително важна роля в развитието на културно-историческия туризъм в Европа.
Страната ни има успешни практики в развитието на българския културно-исторически туризъм съобразно Плана за културен туризъм, утвърден през 2019 година. Това е един приоритетен туристически подотрасъл за нас, като имаме е примери за успешно развиващи се дестинации, като например Копривщица, която преди година получи признание от страна на световна организация по туризъм по инициативата BEST TOURISM VILLAGES, когато беше сред отличените селища в една от категории.
Маршрутите са важна платформа на взаимодействие, в рамките на които участват множество европейски страни, обединени от общите си културни, исторически, географски и други ценности. Те имат потенциала да съществуват като атрактивни туристически продукти, които да привличат и потребители от далечни пазари – такива извън Европа. Културните маршрути са основа на устойчивото развитие на сектора, защото се базират на градени с години традиции, контакти и успешни практики.
