Българският парламент в последните години все повече заприличва на свърталище на нискочели субекти. Вместо да се решават проблемите на обществото в последните три народни събрания, поведението на народните ни избраници освен, че методично налага този им образ, неизменно напомня една мисъл на американския педагог и писател Стивън Кови: „Повечето хора не слушат с намерението да се разберат. Те слушат с намерението да отвърнат на удара.“
За пореден път се изправяме пред факта, че глупавият проумява само онова, което вече е станало: най-беззащитната прослойка от населението ни отново е изправена на познатия кръстопът – да се подчини ли на поредната глупава регулация или да си живее спокойно като закононарушител?
Такъв е случаят със задължителните регистрации на всички водовземни съоръжения на подземни води, включващи дори 100-годишните кладенци в двора на нашите баби и дядовци, които реално задоволяват собствените им нужди. Срокът в който всички собственици на такива „съоръжения“ са длъжни да направят това в съответната регионална басейнова дирекция, която е под шапката на Министерството на околната среда и водите МОСВ, изтича на 28 ноември.
Това задължение е било разписано още преди две години, когато
някой скучаещ чиновник е решил да сложи ред във водоизземването,
а законодателят – без много да му мисли – е превърнал нелепицата в нормативен факт. И то без дори да се замисли поне за секунда дали подобно нещо е възможно да се случи в реалния живот.
И тъй като от години сме свидетели на „методиката“ с поправки на поправките, за пореден път в Народното събрание е внесен законопроект за Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване околната среда и водите. Под него стоят подписите на осем народни представители, водени от Манол Генчев от БСП.
Мотивите, към внесения законопроект са прелюбопитни, тъй като те разкриват реалната причина народните представители да искат удължаване на този срок до 28 ноември 2025 година.
Когато е гласувана тази норма, очевидно на никой не му е хрумнало, че реализацията и ще се препъне в „липсата на административен капацитет на басейновите дирекции в страната“ и въпреки, че тя не е могла да бъде преодоляна с дадената от закона възможност за подаване на заявления чрез кметовете и кметските наместници, както посочват вносителите.
Те не оспорват значението и връзката на регистрацията на тези съоръжения за плановете за управление на речните басейни и за мерките за осигуряване на водни количества за собствени потребности на гражданите, но отчитат факта, че поне на този етап
тази работа няма от кого да бъде свършена.
Според народните представители, удължаването на срока щяло да даде възможност да се постигнат целите, поставени пред регистрацията , в това число възможността за устойчиво управление на подземните води – на регионално и национално ниво, както и изпълнението на изискването за организирано ползване на този ценен природен ресурс.
Очевидно, депутатите се опитват да угодят на населението, което ги е изпратило в Народното събрание, но едва ли някой от тях се заблуждава, че тяхната инициатива ще намери решение до изтичането на крайният срок. Още повече в ситуацията, в която се намира това народно събрание и невъзможността му да вземе елементарни решения, камо ли да се занимава
с „прозата“ – битуването на своите избиратели.
Но както се казва, преливането от пусто в празно все е някаква работа, докато тече тлъстата депутатска заплата.
В същото време, съвсем наскоро от екоминистерството не пропуснаха да напомнят, че при установяване на нерегистрираните в басейновите дирекции и автоматично влизащите в категорията „Незаконни съоръжения за водовземане от подземни води“ след 28 ноември,
те ще бъдат ликвидирани за сметка на собственика,
който ще носи и наказателна отговорност за извършеното престъплението
За да не се превърнат в престъпници, собствениците на водовземни съоръжения – кладенци за задоволяване на собствени потребности, разположени в границите на населените места – трябва да успеят да подадат заявление за вписване в регистъра, а чиновниците да успеят да свършат работа си. Въпреки административната немощ, за която споменават народните представители…
Според указанията, това заявление трябва да съдържа имената на собственика и данни за поземления имот – идентификатор, адрес, трайно предназначение и начин на ползване.
Бабата на село трябва да знае каква е дълбочината и типа на кладенеца (шахтов, сондажен), какъв е диаметъра на тръбата или на отвора, ако кладенеца ѝ е зидан. И е длъжна подробно да опише както начина на черпене на водата – с кофа или с помпа, така и целите, заради които пресушава земните недра.
Като оставим настрана
тези „структурирани“ изисквания ,
трябва да кажем, че тази регистрация се отнася за кладенците, водата от които се ползва за битови цели, за поливане и отглеждане на животни за нуждите на домакинството.
Ползването на вода до 10 куб.м. на денонощие от регистрираните кладенци в населените места засега е безплатно. Не се изисква и монтиране на водомери за тези кладенци и няма да се заплащат никакви държавни такси или данъци.
Нормативът дава възможност всички тези документи
да се изпращат по куриер или по пощата,
да се подават на място или онлайн – ако заявителят има валиден електронен подпис. След входирането им, всяка съответна дирекция трябва да издаде по едно удостоверение за регистрация на всяко съответно съоръжение.
Всички тези задължения се отнасят за собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, изградени до 28 януари 2000 г. за които не са издадени разрешителни по реда на Закона за водите, а също и за водовземни съоръжения, изградени до 23 декември 2016 г., за които
не са издадени разрешения за строеж
и които не са вписани в регистрите на водовземните съоръжения през 2006/2007 и 2010/2011 година.
С други думи, те се отнасят за старите кладенци по дворовете из най-изоставените краища на родината ни.
Стягайте се баби и дядовци, викайте внуците и чакайте „административният капацитет“ в родината ни да стигне нужното ниво. И никога не задавайте въпроса "Защо в този век все още се налага да ползвате кладенци?"
