„Война на дронове“ е британски военен филм от 2015 г. на режисьора Гавин Худ. Сюжетът е стандартен: полковник Катерин Пауъл от британското военно разузнаване отговаря за свръхсекретна мисия – залавяне на група опасни терористи, локализирани в тайната им квартира насред Найроби, Кения. Мисията обаче неочаквано ескалира от „залавяне“ до „елиминиране“, когато полковника разбира, че терористите готвят самоубийствен атентат.
Развръзката също е стандартна, поне от инвазията в Ирак насам: пилотът на дрон Стив Уотс получава заповед да унищожи тайната квартира, но в последния момент пред къщата на терористите се появява 9-годишно момиче.
Следва драматично ходене по инстанциите и прехвърляне на отговорността от експертите на политиците и обратно, докато времето до самоубийствения атентат се топи по-бързо и от сняг в пустинята.
Извън света на киното, по бойните полета на Украйна върви поредния тест в реални условия на новите видове въоръжение. Едно от тях са безпилотните летателни апарати, които продължават да изпълняват все повече и все по-различни бойни мисии.
На пръв поглед те не изглеждат особено опасни, но това съвсем не е така.
Украинските сили, например, използват
турски бойни дронове за многократна употреба "Байрактар",
докато руснаците разчитат на ирански безпилотни камикадзета "Шахид".
През седмицата турската отбранителна компания „Байкар“ обяви, че планира да завърши изграждането на своя завод за дронове в Украйна след две години. И това никак не е случайно, защото две-три седмици след началото на инвазията в края на февруари, ползата от "знаменосците" за отбраната на Украйна вече бе увековечена със специална песен, чийто първи куплет звучи така: "Дойдоха окупатори при нас в Украйна, униформите нови, с военни машини, но малко стопил се е техния инвентар – Байрактар, Байрактар!"
По данни на фирмата производител "Байкар“, през периода 2006-2021 г. износът на дронове е увеличен близо осем пъти. Като само за "Байрактар TB2" вече има 16 сключени договора за доставки – с Украйна, Азербайджан, Мароко, Тунис, Катар, Киргизстан и Туркменистан. Миналата година Полша – някак предусещайки какво ще се случи през февруари 2022 г., също поръча 24 дрона.
За разлика от "мишката" Украйна, "мечката" Русия заложи на другия вариант – иранските дронове камикадзе, т.е. безпилотни самолети за еднократна употреба. Тези машини могат да кръжат над даден район часове наред, докато операторите им не ги насочат към конкретната цел, след което
да прелетят стотици километри и да се стоварят върху мишената.
Единственото им преимущество (ако изобщо е уместно да употребяваме тази дума) е, че са евтини, почти без пари – около 20 000 долара бройката.
Именно чрез дроновете "Шахид" Русия унищожи около 40% от енергийната система на Украйна, стотици километри водопроводи и редица други стратегически цели от цивилната инфраструктура.
Мирни жители, чийто домове бяха сринати със земята, станаха косвени жертви на атаките с дронове, а Москва продължава да твърди, че не атакува граждански обекти. По данни на украинските власти, на 10 октомври Русия е нанесла удари срещу Киев и други украински градове, при които са загинали най-малко 19 души, а други 105 души са ранени.
Ден по-късно, Москва разпореди извършването на нови удари, които – макар и в по-малък мащаб – поразиха в още по-голяма степен енергийните инсталации в Западна Украйна.
Крайният (засега) резултат е… варварски: стотици хиляди, ако не и милиони украинци
вече са трайно без ток и вода, а тежката зима взе по-силно чука на вратата.
Кметът на Киев Виталий Кличко помоли съгражданите си да не ползват електрически уреди от 7 до 23 часа, а все още работещите предприятия – да ограничат използването на екрани и осветени табели.
Британското разузнаване обяви, че Русия използва иранските дронове, за да пробие все по-ефективната украинска противовъздушна отбрана. Другата теза е, че Кремъл ги използва като заместител на високоточни оръжия с голям обсег, защото руските запаси рязко намаляват.
В случая няма значение кое от двете е вярно, нито пък кой подкрепя Киев и кой Москва. Ситуацията в момента е „На война като на война“, т.е. действа се според обстоятелствата. Но… според отдавна ратифицираните от всички правила – да не убиваш и инквизираш цивилни, ранени и пленници, да не разрушават болници и училища, да не "разреждаш" населението на противниковата държава чрез студ и глад…
Все пак живеем в XXI век, а не в средновековна хроника, нали?
