Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в петък (11 ноември), че парламентарната му коалиция би подкрепила правителство с мандата на "Продължаваме промяната". Условието е партиите да разпишат предварително управленска програма. "Продължаваме промяната“ обаче продължават и дума да не искат да чуят по въпроса за евентуална коалиция с ГЕРБ. Подкрепа при гласуването на някои законопроекти – да, съвместно управление от типа "Рамо до рамо, крило до крило" – категорично не! Двете формации са в конфликт и заради бюджета, където се сблъскват по-консервативната позиция на ГЕРБ за по-ограничени харчове и по-социалната на ПП, която настоява за по-високи разходи за пенсии и заплати. Накрая и синдикатите излязоха на протест – за увеличаване на заплатите по повод високата инфлация и падналия жизнен стандарт.
Така представена, картината е доста стряскаща, а изгледите щетите от кризата скоро да бъдат поне минимзирани – по-скоро никакви.
Борисов заплаши, че страната ни е изправена пред "Асен Василева зима". Очакванията му са, че ако бъдат приети предложенията на бившия финансов министър за по-високи социални разходи, ни чака римейк на Жан Виденовата зима от 1996-1997 година. Тогава държавата изпадна във финансов колапс, банките "гърмяха" една след друга, а хиперинфлацията изстреля лева в… Марианската падина. Доларът стигна и подмина 3000 лв., а заплатите се сринаха до 5-6 долара. Това предизвика недоволство и масови протести в големите градове, които продължиха около пет месеца и приключиха с оставка на Жан Виденовото правителство, нахлуване и погром в Народното събрание, отказ на левицата да прави второ правителство, разпускане на 37-ия парламент и сформиране на служебното правителство на Стефан Софиянски.
Бившият премиер е недоволен от факта, че
Василев настоява за внасяне на "истински държавен бюджет за 2023 г.“,
в който се посочва 20% ръст на пенсиите при свиване на бюджетния дефицит до едва 2.1 на сто.
Според бившият премиер, политическите партии трябва да подпишат документ с мерките, които биха подкрепили, след което да бъде излъчен кабинет с кратък мандат и с министри, които не са политически лица.
„Готови сме за отваряне на бюджета, но без документ какво точно ще подкрепим там, ще стане "сватбарски бюджет“ и фалитът ни е сигурен“, коментира Борисов.
Както изглежда, сагата с бюджета продължава. В четвъртък (10 ноември), след безкрайни препирни между депутатите,
с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход",
парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие внесеното от Министерския съвет удължаване на действието на Бюджет' 2022 през следващата година. "Демократична България" гласуваха с "Въздържал се", а "Продължаваме промяната" – с "Против". Това се случи .
Другият сблъсък с реалността са исканията на синдикатите за по-високи заплати, които надхвърлят многократно заявените възможности на държавата. Профсъюзите организираха в петък протест (11 ноември) заради отражението на кризата върху доходите на хората. КНСБ и КТ “Подкрепа” настояват за увеличение на заплатите, което да компенсира инфлацията, а бюджетът за 2023 г. да бъде приет в най-скоро време. Искат и други три "неща":
- увеличаване на минималната работна заплата от 710 на 850 лв. от 1 януари 2023 г.;
- двойно увеличение броя на хората с енергийни помощи;
- вдигане на социалната подкрепа до минимум 1000 лева.
Ден по-рано, на среща с представители на синдикатите Асен Василев заяви, че има възможност през 2023 г. минималната работна заплата да бъде увеличена от 710 на 860 лева. Причината е прогнозата, според която размерът на БВП за тази година ще бъде 165 млрд. лв., защото
„ще влезем в 2023 г. с 11 млрд. лв. повече приходи в хазната“.
Дали обаче хазната ще може да удовлетвори и останалите искания на синдикатите, хич не е ясно.
Междувременно според есенната прогноза на Европейската комисия за България за развитието на икономиката до 2024 г. става ясно, че износът и икономиката рязко се забавят. През последните месеци от годината се отчита стагнация в потреблението на домакинствата, като се очаква тази тенденция да се запази през 2023 година. А износът ще се забави заради пониженото външно търсене, което пък ще се отрази на валутните ни приходи – дефицитът по текущата сметка ще се увеличи почти тройно (от 1.2% на 3% от БВП) през 2023 г. и ще продължи да расте до 3.2% от БВП през 2024 година.
Така че, ако слушаме политиците ни, въобще не ясно какво ни очаква – "Асен Василева зима" или "Сватбарски бюджет". Ясно е само едно – силни държавнически решения скоро няма да видим.














