Навлезлите в десетия си месец военни действия в Украйна укрепват ролята на Азия и на Близкия изток като основни глобални доставчици на горива като бензин и дизел, които са жизнено важни за световната икономика.
Докато Европа и Съединените щати полагат усилия да премахнат зависимостта си от руските петролни производни, те изпитват сериозен недостиг на суровините у дома. Което разкрива възможности за мега-рафинериите в места като Китай и Кувейт да наводнят пазара с гориво.
Руската инвазия създава по-големи диспропорции между двете части на глобуса след като западните нации орязаха значително капацитета си за преработка на суров петрол през последните години, докато другият регион разширяваше производствените си възможности. Западните пазари, включително американският и европейският, са закрили капацитет за рафиниране от 2.4 млн. барела на ден през последните три години, докато Близкият изток и Азия са прибавили към дневното си производство 2.5 млн. барела през същия период, по данни на консултантската компания от бранша EFG. Тази пропаст ще се разширява: нов капацитет за преработка на около 8 млн. барела на ден се очаква да влезе в експлоатация през идните три години, като азиатските мощности нарастват най-значително, а европейските – най-слабо, сочат оценките на независимия енергиен консултант "Ристад енърджи".
Според експертите, Азия и Близкият изток се утвърждават все по-убедително като световни доставчици на горива.
Сеизмичният обрат в глобалния сектор за рафиниране на суров петрол се ускори по време на пандемията когато по-старите заводи затвориха, защото глобалните карантини потопиха потреблението на черно злато. Оттогава Китай изгради по-големи и по-модерни рафинерии, които да задоволят растящите петролни нужди на страната, а Съединените щати и Европа насочиха усилията си към премахване на изкопаемите горива.
Руското нахлуване в Украйна и последвалите западни санкции върху доставките на руски горива хвана световния енергиен пазар неподготвен и тревогите за сигурността на предлагането на горива се превърна в основен проблем на страните с недостатъчен капацитет за преработка на петрол. В тези условия всяко затваряне на рафинерии заради стачни действия на персонала или заради непредвидени обстоятелства ще се усеща все по-силно на пазарите. И ще принуждава европейските правителства и гражданите с огромни сметки за енергия да мислят приоритетно за следващите няколко години, а не за 2040-2050-а.
Западът вече усеща ограниченията на по-малкото си рафинерии. Резервите от дизел на Северозападна Европа падат и ще достигнат най-ниските си равнища в началото на пролетния сезон, сочат прогнозите на "Уд Макензи" в хода на усилията на Европейския съюз да спре вноса на руското гориво през февруари 2023-а. Същевременно, растящият недостиг на бензин и дизел на източното крайбрежие на Съединените щати принуждава президента Джо Байдън да обмисли мярка, задължаваща петролните компании да съхраняват по-големи количества горива в страната. "Ристад енърджи" очаква бензиновият спазъм да се задълбочи във върховия "шофьорски" сезон на летните отпуски.
Латинска Америка става все по-зависима от внос, защото няколко рафинерии в района на Карибите затвориха, а съоръженията във Венецуела и Мексико продължават да изпитват значителни затруднения, производствени паузи и ниски нива на производителност.
Мексико доставя бензин от Китай, където преработващите заводи се възпозват от по-високите експортни квоти като работят по-здраво и изнасят повече. Азиатският експорт на американския континент в момента е над двойно по-висок отколкото преди година, показват данни, събрани от агенция "Блумбърг".
Превозът на петролни продукти на запад увеличава драстично разходите за превоз заради дългите разстояния и качва печалбите на танкерите. Количествата горива, транспортирани по море, са с 3% над средните за последните пет години, по информация на Vortexa. Водеща роля има дизелът от Азия и Близкия изток до Европа, като количествата може да нараснат още заради забраната на руските доставки.
Засега Съединените щати остават най-едрият износител на дизел и усилията за засилване на енергийната сигурност могат да помогнат за ограничаване на недостига, но анализаторите не очакват дупката в производствените мощности да се стесни в близко бъдеще.
