Нейно Превъзходителство посланикът на Хърватска в България г-жа Лйерка Алайбег е родена в Загреб. Завършила е "Международно търговско право" в Загребския университет, Юридически факултет, след което е специализирала в Ню Йорк и Вашингтон (САЩ). Кариерата си започва като юридически съветник в компанията INA – Naftaplin, след което работи в консулствата на Хърватска в Питсбърг, Ню Йорк и Берлин. В периода между 1990-2001-ва заема ръководни постове в хърватското външно министерство, включително и консулска служба в Отава (Канада). След това г-жа Алайбег е назначена за посланик на страната си в Белгия и Люксембург, а от 2013-а изпълнява тази длъжност в София. За всеотдайната си служба Лйерка Алайбег е удостоена с множество награди и ордени. Владее английски, немски и френски. Омъжена, с една дъщеря.
Ваше Превъзходителство, защо вместо към икономиката и правото се насочихте към дипломацията?
– Вярно е, че по време на следването си учих и икономика, но това бе паралелно с правото. Икономическите познания, които усвоих, впоследствие използвах успешно в дипломатическата си кариера. През първите десет години бях правен съветник и отговарях за международните контакти на най-голямата нефтопреработвателна компания в бивша Югославия – INA – Naftaplin. Тази мащабна фирма и сега работи в Хърватия като основните й акционери са Хърватска и унгарският инвеститор MOL Plc. Нашето правителство полага доста усилия INA Group да възвърне предишната си слава, но при рафинериите конкуренцията е огромна. Колкото до правото, замисляла съм се дали да започна частна практика или пък да стана съдебен адвокат, но избрах дипломацията. В един вестник прочетох, че Хърватска няма достатъчно кадри в дипломацията и реших да опитам. Предимството ми бе, че владея чужди езици и съм юрист, затова веднага ме приеха и ме изпратиха на служба в САЩ. След като Хърватска обяви независимостта си през 1991-ва, се върнах в родината и започнах кариера във външното министерство, където бях сред малкото експерти с опит в дипломацията.
Работили сте в мисиите на Хърватска в Канада, САЩ, Германия, Белгия и Сърбия. Къде работата Ви беше най-вълнуваща и с най-много предизвикателства?
– Това е все едно да попитате един родител кое е любимото му дете. От всичките си мисии останах с много дълбоки впечатления – имало е и тежки, и хубави моменти, като навсякъде нещата бяха много специфични. Например в Германия бях точно по времето, когато падна Берлинската стена, и този акт промени целия свят. Германските колеги впоследствие много ми завиждаха, че съм присъствала на това историческо и емоционално събитие, тъй като те бяха в Бон или в чужбина, а никой от тях не беше в Берлин. Никога няма да забравя и шестте години в Брюксел, където интензивно преговаряхме за приемането на Хърватска в Европейския съюз и успяхме да се преборим за статут на кандидат-член. Преминахме през много тежки критерии за оценка – въпреки негативните последици от войната. Ние бяхме готови да влезем в ЕС заедно с България и Румъния, но отложиха приемането ни с няколко години до 2013-а. От друга страна, това беше и плюс, защото подобрихме инфраструктурата, възстановихме икономиката, подготвихме се експертно и сега Хърватска вече не подлежи на строг мониторинг от Евросъюза.
С какви впечатления бяхте от България, преди да дойдете у нас, и потвърдиха ли се очакванията Ви?
– Не познавах добре България – вероятно защото след Втората световна война топлите отношения между двата народа постепенно изстиваха. Все още не сме достигнали до онова ниво на сътрудничество и приятелство, което сме имали по времето на Османската империя и след Освобождението на България. Хърватски интелектуалци и меценати са давали стипендии на български студенти, които са учили у нас и после са се връщали в България като будители на националното самосъзнание. Йосип Юрай Щросмайер и Степан Радич често са идвали тук, Степан Юринич е бил ректор на СУ "Св. Климент Охридски", директорката на Девическата гимназия в София също е била хърватка, построили сме болница в Пловдив. Д-р Фран Гундрум-Ориовчанин е бил близък приятел с Иван Вазов, който редовно му е гостувал, той е превел "Под игото" и други произведения на хърватски език. Всичко това крие дълбок смисъл.
По какво си приличат и по какво се различават българите и хърватите?
– Ние сме много близки народи, приличаме си по начина на живот и традиции, езиците ни също са сходни и се разбираме. Така че сега трябва да се преоткрием в политически, икономически и културен аспект, да направим нещо заедно. Любопитното е, че трима хърватски посланици, работили в София след демокрацията, се ожениха за българки, както и някои други от колегите ми, които са работили в Хърватското посолството в България. Това е абсолютно доказателство колко сме еднакви като манталитет.
Организирате много събития и посещавате различни региони на България. Какво Ви впечатли най-много?
– Да, посетих много градове и местности в България, които ме впечатлиха. Например Перперикон и археологическите ви забележителности са уникални. Знам, че България е на трето място в Европа по стойност на археологическите находки, но това, което видях, надмина очакванията ми. Перперикон е европейският Мачу Пикчу. Трябва да се научим да представяме предимствата си. Смятам, че чужденците, посетили тези места, са най-добрите посланици за вашата култура и традиции. При последното си посещение тук дъщеря ми бе възхитена и въодушевена от Рила – с Рилския манастир, Седемте езера, природата… Черно море със Несебър, Созопол, Синеморец също са впечатляващи, въпреки че за хърватите най-красиво е Адриатическо море. И двете морета са потопили много кораби, ние успешно развиваме подводния туризъм. С министър Рашидов говорихме за съвместен проект за развитие на подводната археология. На остров Лошин открихме музей с находки от морското дъно, чиято главна атракция за хиляди посетители е напълно запазената бронзова скулптура на Апоксиомен от ранния римски период.
Как се развиват политическите, икономическите и културните отношения между двете държави?
– България и Хърватия са държави, заемащи много "турбулентни", но и много богати територии, а това е неоценим капитал. Много народи са преминавали транзит през нашите земи – на Изток или на Запад, и са оставяли нещо от културата си, но и са нанесли много щети. Донякъде сме били жертви на тези завоеватели, но сме успели да развием държавността си и двустранните отношения. Например търговците от Дубровнишката република редовно са посещавали и дори са се заселвали в България. Потомците ни са запазили своята католическа вяра тук. Сега в България има две хърватски дружества, както и Българско-хърватско дружество за приятелство. Хърватската и Българската академия на науките всяка година организират съвместни симпозиуми, посветени на делото на Йосип Юрай Щросмайер. На негово име е кръстена и улица в община "Илинден", издигнат бе и паметник. Така че имаме доста съвместни и важни инициативи, но трябва да реализираме и потенциала, който имаме в политически аспект.
Инвестират ли хървати в България – и обратното, и предстоят ли големи проекти в тази посока?
– Наши строителни компании участваха в изграждането на софийския околовръстен път, но за съжаление сега няма големи поръчки. Иначе имаме изпълнителни директори в големи мултинационални компании, опериращи тук. Например в "Каменица" АД работеше Марко Ниавро, имаме мениджър на Lidl – Боян Вукович, и в Heineken – Звонимир Немет. Имаме голям потенциал в IT сектора, особено в областта на здравеопазването, един от най-големите дистрибутори тук е хърватската Orbico. "Кончар еллок" АД работи заедно с БДЖ в ремонта на локомотиви. Правим и много качествени трамваи, които показахме тук, и дано един ден тръгнат и по софийските релси. Строителната филма "Конструктор инженеринг" от Сплит е участвала в изграждането на отсечката между софийския околовръстен път и автомагистрала А2 "Хемус". Български компании също инвестират в Хърватска – в козметиката, производството на облекло и търговията.
Какво бихте искали да постигнете до края на мандата си у нас?
– Ще бъда много щастлива, ако успеем да покажем изложба на хърватските художници от XX в. в Националната художествена галерия. Предстои филмов фестивал за националния ни празник на 25 юни, а също така и други културни събития. Искам да направя изложба в София на световноизвестния скулптор Иван Мещрович, чийто син е бил посланик в България. Много ще се радвам, ако покажем на хърватите Тракийското златно съкровище, което ще пожъне огромен успех. Започнахме и пилотен проект за паралелки с изучаване на хърватски език в 3-о СОУ "Марин Дринов", който децата приемат с голям интерес. София и Загреб са градове побратими и след покана на кмета на нашата столица български деца бяха на посещение в Хърватска. Това са хубави инициативи, но може да се направи още повече.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си? Лесно ли се съчетава професионалният с личния живот на един дипломат?
– Съпругът ми е американец, но със славянски корени. Казва се Стивън и работи като адвокат на частна практика. Дъщеря ми Ясмина дълго време работи в Загреб в Американската международна школа, а нейната нова любов в момента е режисурата на документални филми. Сега ще ме посетят за коледните и новогодишните празници, събираме се поне пет-шест пъти годишно. Лично аз най-много обичам да съм у дома и сме се споразумели – когато се пенсионираме, да живеем в Хърватия и да пътуваме по света. Ако разполагаш с достатъчно средства, никъде не можеш да живееш по-добре, отколкото в Хърватска или в България, защото притежаваме абсолютно всичко. Ние сме талантлива нация, вижте само футболния ни отбор, тенисистите ни, взехме пет златни медала на последната Олимпиада. Аз симпатизирам и на вашия тенисист Григор Димитров. Нашите народи са богати душевно, много малко нации имат фолклор като нашия.
Спортувате ли, имате ли хобита?
– Обичам да ходя на фитнес, който е много релаксиращ, особено за един посланик с по-динамичен начин на живот. Много обичам разходките в парковете, често можете да ме срещнете в "Борисовата градина". За хоби бих определила четенето, предимно на съвременни хърватски автори и мемоарна литература. Сега чета "Танго на смъртта" от украинеца Юрий Винничук и "Случаят Джем" от изключителната Вера Мутафчиева. Покрай изборите в САЩ прочетох книга за фамилията Клинтън, преди това и за клана Кенеди, но винаги с удоволствие се връщам към класическата литература и хърватските автори. С удоволствие слушам концерти на Софийската филхармония, като по-млада свирех на пиано. Посещавам Софийската опера и балет, както и постановките на Музикалния театър.
Кое е предпочитаното от Вас място за ваканция или семеен уикенд?
– Когато моят съпруг и дъщеря ми ми гостуват тук, винаги вземаме кола под наем и пътуваме някъде, често без конкретна цел, което е много вълнуващо. Харесваме българската кухня, а можеш да опознаеш един народ освен чрез фолклора и чрез храната му. И ние в Хърватска имаме три типа кухня – средиземноморска, средноевропейска и ориенталска. По-скоро не. Но още от студентските си години съм влюбена в шапките и те преобладават в гардероба ми. Не следвам модни тенденции и конкретни дизайнери, купувам дрехи, които ми стоят добре. Имам си собствен моден стил.
Какво бихте пожелали на българите и хърватите за новата 2017-а?
– Пожелавам на всички да започнат годината с абсолютен оптимизъм, защото това липсва и на българите, и на хърватите. Няма основания за песимизъм, тъй като двете държави вървят напред и имат чудесни условия да се развиват. Разбира се, пожелавам им и здраве, което е най-важното нещо
