Казват, че никой не си тръгва от мафията жив, но това не е съвсем вярно. Неотдавна се разбра, че легендарният колумбийски килър Папай, убил навремето триста души, живее тихо и мирно в родния си град и дори се оплаква от ширещата се престъпност. Други прочути злосторници са се устроили още по-добре. Марко Скинър например заминал за Англия през 1993-а и открил малка фирма за превозване на важни персони, в която лично работел като шофьор. Прочутите клиенти му давали отлични препоръки, а на околните и през ум не им минавало, че тихият им съсед си има кървава тайна.
Опасно минало
В Италия смятат Скинър за опасен престъпник и го познават под друго име – Доменико Ранкадоре. Преди да се премести във Великобритания, той бил един от лидерите на сицилианската мафия. Криминалната му кариера е по наследство. На младини искал да живее като честен човек и дори започнал работа в местното училище като преподавател по физкултура, но от това не излязло нищо. Ранкадоре-старши, лидер на местната организирана престъпност, решил да засили влиянието си и установил връзки със семейство Корлеоне. Той се нуждаел от помощта на сина си и Доменико напуснал училището, за да усвои семейния занаят. Занимавал се с търговия на наркотици и изнудване, а за спомен от почтената кариера му останал прякорът Професора.
Италианските магистрати осъдили Ранкадоре задочно за връзки с мафията и през август 2013-а полицията дошла да го арестува в жилището му в едно лондонско предградие. Доменико се опитал да избяга през задния вход, но пътищата му за отстъпление били отрязани. Пенсионерът се страхувал, че в Италия ще го убият, но му се разминало. Съдебните разправии около екстрадирането му се проточили няколко години и давността на престъпленията му в Италия изтекла.
Великият комбинатор
Франк Абигнейл бил ненадминат измамник. Той извършил първото си престъпление едва на 15 години. На 16 Франк вече гастролирал из американските банки, откривайки сметки под чуждо име, а след това точел пари от тях, докато служителите не се усетят. Този мошенически трик е известен отдавна, но Абигнейл го усъвършенствал до такава степен, че нито веднъж не бил хванат "в крачка". Веднъж Франк забелязал на летището сейфа, в който се пазят чантите с дневната печалба на авиокомпанията. Мошеникът му сложил табела: "Не работи. Моля, предавайте парите на дежурния охранител." Когато донесли чантите, той вече ги чакал издокаран в съответната униформа. Без да подозират за капана, доверчивите служители му дали всички пари.
През следващите пет години Абигнейл спечелил само от подправени банкови чекове над 2 млн. долара. Младият човек, който нямал 21 години, се представял за пилот, лекар, юрист, дори колежански професор, и му вярвали. Ако тази история ви изглежда позната, е заради екранизацията на Стивън Спилбърг "Хвани ме, ако можеш." В нея ролята на Франк е изиграна блестящо от Леонардо ди Каприо.
Ненадминатият мошеник все пак бил заловен и осъден на 12 години затвор, от които излежал само четири. ФБР се погрижило за предсрочното му освобождаване срещу безплатни консултации. Франк намерил приложение на криминалния си талант, като учел банковите служители как да разпознават измамите. По-късно основал компанията Abagnale&Associates, специализирана в защитата срещу мошеничеството. Днес състоянието му се оценява на 10 млн. долара.
Бясна скорост
Американката Джорджия Дюранте станала модел още на 12 и бързо започнала да се радва на успехи. През 1967-а, когато била на 17, тя станала лице на Kodak. Снимката й в цял ръст посрещала клиентите във всеки от 80-те хил. магазина на компанията. Съдбата обаче й подготвяла неочакван обрат. Джорджия станала свидетел на престрелка в един нюйоркски клуб с криминална репутация. Собственикът на заведението познавал съпруга й. Когато клиентите се разбягали, той й хвърлил ключовете от колата си с молба да откара един от ранените в болница преди идването на полицията. Всички били впечатлени от ловкостта, с която Джорджия изпълнила задачата. Започнали да й дават и други съмнителни поръчения. Тя превозвала из града нелегални пратки, а после започнала да помага на престъпниците да изчезнат по-бързо от местопрестъплението и да избегнат преследването.
Когато между нюйоркските банди се разразила война за влияние, Джорджия разбрала, че е време да скъса с престъпния свят. След поредната криминална разправия тя взела 7-годишната си дъщеря и избягала в Калифорния. В другия край на страната започнала нов бизнес. Дюранте се снимала в реклами на автомобили, където не показват лицето на водача, и станала каскадьор. После основала собствена компания, която е изпълнила едни от най-ефектните автомобилни каскади в над сто холивудски продукции.
Виртуозният хакер
За разлика от Франк Абигнейл, Кевин Митник не крадял милиони. Но от него се страхували много повече. Когато попаднал в затвора, бил поставен в единична килия и всички внимавали да не припарва до телефон. Надзирателите сериозно вярвали, че дори без компютър прочутият хакер може да се докопа до изчислителния център на Пентагона и с едно изсвирване да даде команда за изстрелването на ядрена ракета.
Едно от основните оръжия на Кевин винаги е била потресаващата му способност да печели доверието на непознати хора. Когато бил на 12, убедил автобусен шофьор да му помогне да се сдобие с приспособление за издаване на билети. След което никога повече не платил за пътуване с градския транспорт.
През 1979-а, когато бил на 16, Митник хакнал мрежата на известната компютърна компания Digital Equipment Corporation, заради което прекарал следващата година зад решетките. Щом излязъл на свобода, бил обсебен от старата си страст – нахлул в сървърите на десетки големи корпорации, източвал безразборно секретни документи и дори успял да проникне в мрежата на американската противовъздушна охрана. Студената война била в разгара си и това нямало как да му се размине.
Митник успявал дълго време да се укрива от специалните служби, но през 1995-а бил заловен. Когато пет години по-късно го освободили, съдът го лишил от правото да използва компютри и мобилни телефони. Въпреки това Кевин успял да осребри славата си – сега е виден консултант в областта на информационната сигурност и също страда от хакерите, които периодично разбиват сайта на фирмата му. "Това, разбира се, е позор – призна Митник пред журналисти сред поредния инцидент. – За щастие не пазя конфиденциални данни на сайта си, така че не е нещо сериозно."
