Обединена Европа започна новата година с огласяването на силни данни, макар и само за последния месец на старата. Производствената активност в еврозоната се е увеличила през декември, и то с най-високата скорост за периода от април 2011-а насам – сигнал, че възстановяването на блока ще продължи и през тази година. Стойността на индекса, следящ сектора на производството през миналия месец, се е повишила до 54.9 пункта срещу 53.7 през ноември. При това индексът е нараснал във всичките седем държави, които включва в обзора си компанията IHS Markit, която пресмята показателя. Най-мощен е бил ръстът в Холандия и в Австрия.
Германският показател е на най-високото си ниво за последните три години, френският е най-силният от пет години насам, а испанският – за последните 11 месеца. Индустриалният растеж в Италия набира скорост, а в Гърция спадът се охлажда.
За цялата 2016-а средната стойност на производствения индекс на еврозоната е била най-висока за времето от 2010-а досега.
Инфлацията в блока на еврото също надхвърли очакванията на експертите през декември. Потребителските цени са се увеличили с 1.1% годишно, а базовата им съставка, в която не влизат силно колебаещите се стойности на храните и на енергията, е нараснала с 0.9 процента.
Двигател на подема е Германия, чиято инфлация е скочила изненадващо до 1.7% през миналия месец. Испания отчете ръст от 1.4%, а в Италия и във Франция цените се повишават за втори пореден месец, макар и по-умерено.
Всички тези данни се появяват почти месец след решението на Европейската централна банка да увеличи срока на действие на програмата си за парично стимулиране на стопанството на общността. Основен принос за инфлационния скок има декемврийското поскъпване на суровия петрол с 12.6 процента.
Променената инфлационна среда провокира през миналата седмица члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Беноа Кьоре да предупреди, че е възможен възходящ инфлационен риск. Шефът на германската "Бундесбанк" – Йенс Вайдман, отдавна агитира монетарните стимули на ЕЦБ да бъдат прекратени веднага след като ръстът на цените позволи подобен акт. А президентът на германския институт IFO – Клеменс Фюст, коментира в интервю, публикувано на 3 януари, че ЕЦБ може да преразгледа опцията за приключване на покупките на активи още през март.
Еврото не реагира с особен ентусиазъм на силните фундаментални показатели на еврозоната и не успя да надхвърли 1.05 щ. долара. В късната следобедна европейска търговия на 4 януари единната европейска валута се разменяше срещу 1.0466 щ. долара и срещу 1.0730 шв. франка.
Дания пък разкри, че е провела през декември първата си директна интервенция на валутния си пазар от юни 2016-а насам. Централната банка на страната е продала 700 млн. крони (100 млн. щ. долара), за да отслаби местната валута и да защити определения й курс към еврото. Макар и дребна по размер, намесата на централните банкери "е ясен сигнал за пазара, че не може да продължи по-нататък" да качва цената на кроната, коментира главният икономист на финансовата компания Nykredit в Копенхаген. След декемврийските интервенции чуждестранните валутни резерви на Дания достигнаха 451.6 млрд. крони в края на 2016-а. Все пак размерът им е доста под рекорда им от март 2015-а от 737 млрд. крони.
Тази акция на датската централна банка показва, че паричните стратези ще разчитат преимуществено на валутни интервенции, а не на промяна на лихвите, за да защитят фиксирания курс на кроната към еврото. Анализатори очакват сегашната базова лихва по депозитите, която е минус 0.65%, да остане непроменена поне до края на 2018-а. Копенхаген поддържа отрицателни депозитни лихвени проценти от средата на 2012-а и е с най-дълъг "стаж" в това отношение в сравнение с което и да било друго правителство на планетата.
У нас
междубанковият валутен пазар в последните три работни дни на миналата година и в първия на новата леко се активизира. Средният дневен валутен оборот достигна 2106.5 млн. евро (4120 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.6% дял от купената и продадена валута.
