Никога не е късно да станеш за резил, казват старите хора. Е, точно това се случи и с остатъчния Реформаторски блок (без ДСБ) и по-точно с най-старата партия в него СДС, след като лидерите й се заинатиха и взеха третия проучвателен мандат от президента. И това, въпреки че няма никакви сериозни индикации за съставяне на ново правителство в този парламент. Няколко инфарктни заседания на Изпълнителния съвет и след тях преобръщане на позициите в онази част, която е останала и Реформаторския блок, ритуално се самоуби, водено от болезнените амбиции на последния лидер на СДС Божидар Лукарски, на когото пригласяше и земеделският водач Николай Ненчев.
В края на миналата седмица след заседание на парламентарната група на Блока, на което присъстваха и депутатите от СДС, съпредседателят й Найден Зеленогорски съобщи решението мандатът да бъде върнат, за да не се проточва агонията на това Народно събрание. Часове по-късно Лукарски излезе с обратното становище. Нещо повече – той обяви, че ще бъде поканен премиер от ГЕРБ да реализира мандата, а най-добре би било това да е самият Бойко Борисов, защото е "най-подходящ".
И въпреки че председателят на ДБГ Меглена Кунева потвърди казаното от Зеленогорски, часове преди връчването на мандата беше свикано спешно заседание на ръководството на Блока, на което очевидно мненията не са били примирени, а решението е взето с просто вишегласие. В смисъл че ДБГ, която единствена има мрежа от структури в страната и досега е показала, че може реално да преценява ситуациите, очевидно е останала в малцинство. В крайна сметка при президента Плевнелиев беше изпратен Б-отборът – двамата заместник-председатели на СДС Румен Христов и Костадин Марков, Борислав Великов, лидер на БНД, и представителят на БЗНС-то на Ненчев – никому неизвестният Александър Христов. Що се отнася до партията на Великов, тя е издънка на НДСВ и е нов член на Блока, заместила напусналата ДСБ. Показателен е фактът, че нито един от лидерите не събра смелост сам да вземе в ръце "парещия" мандат. Още по-показателно е, че в така сформираната делегация нямаше нито един представител на ДБГ. Всъщност, отсъствието на Найден Зеленогорски се набиваше в очи.
Не се знае дали ръцете на Румен Христов са се разтреперили от вълнение при докосването на заветната папка, но знаменателно е признанието му, че "автентичната десница не е получавала мандат от 19 години и ще подходим изключително отговорно". И това го казва представител на партия, която има цифром и словом четирима (4!) депутати в групата на Реформаторския блок. Земеделският съюз на Ненчев няма нито един народен представител, тъй като единственият, лидерът, стана министър.
Е, поне могат да си направят снимка за спомен със "заветния" мандат, защото както вървят нещата, следващ няма да получат.
Партията на Кунева, която е с най-много представители – седем, се въздържа от активно участие в тази авантюра "вземане на третия мандат". И колкото Лукарски и Ненчев да не искат да бъдат смятани за кариеристи и службогонци, и с невъоръжено око се вижда, че са се вкопчили в министерските си кресла и не искат да ги пуснат, защото им е за последно. Именно затова настояват да се удължи и животът на този парламент, както и да има ново правителство, но знаят, че без ГЕРБ няма как да стане. Готови са да паднат на колене, ако трябва, и да поднесат мандата на тепсия на Бойко Борисов, за да поминистерстват още някой и друг месец. Друг въпрос е, че един от мотивите на премиера да хвърли оставка и да се тръгне към предсрочни избори беше именно желанието му да се отърве от Реформаторите като коалиционни партньори.
В този смисъл това, което се разигра на "Дондуков" 2 във вторник (13 декември), беше и жалко, и гротеско, и абсурдно. Особено след като Румен Христов мотивира вземането на мандата и желанието за ново правителство в този парламент с критичната ситуация след катастрофата на товарния влак и взрива на цистерните в Хитрино, атентатите в Турция и международното положение. Както се казва, вода от девет дерета донесе, за да намери благовиден предлог за властовата лакомия на изгладнелите "автентични десни". А ситуацията изглежда още по-нелепа, като се има предвид, че в ръцете си държи мандата за съставяне на кабинет човек, който на президентските избори през 2011 г. получи впечатляващите 1.65 процента.
И за да бъде циркът пълен, в сряда (14 декември) председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни, че ще проведат срещи и разговори в края на седмицата в партията, като дори щели да се допитат до структурите в страната. "Те ще бъдат в предстоящите няколко дни. Предполагам, че възможната дата ще бъде неделя или понеделник, като в тези дни, които предстоят – петък, събота – ще имаме възможност с премиера да обсъдим на ниво Изпълнителна комисия и нашите структури в страната", обясни той в типичния си стил. Все пак Цветанов призна, че шансовете за ново правителство са по-малки, отколкото при връчването на първия и втория мандати – съответно на ГЕРБ и БСП.
Някои наблюдатели определиха вземането на този мандат като лебедовата песен на СДС. Ако подминем шегата, че Лукарски щял да си го сложи в рамка вкъщи за спомен, защото няма какво друго да го прави, този мандат наистина може да сложи точката на една легенда, родена от вятъра на промяната в зората на демокрацията, която преживя целия труден и противоречив преход, но в крайна сметка ще последва посестримите си от другите бивши соцстрани. Тъй наречената автентична десница, в лицето на СДС, очевидно ще трябва да отстъпи мястото си на по-модерни и адекватни десни формации.
Всъщност Съюзът на демократичните сили отдавна щеше да е в историята, ако не се ценеше политическата марка, емблемата СДС. Какви ли не формирования влизаха в коалиции с него през годините, за да закачат тази "брошка" на ревера си. Тя им придаваше някаква автентичност пред избирателите. Е, Лукарски успя да обезцени и тази марка, след като други преди него обезкървиха мощния някога Съюз, прогониха експертите и интелектуалците, отблъснаха демократично мислещите хора. И в крайна сметка сведоха "легендата СДС" до файтон за лично ползване.
Преди дни СДС отпразнува 27-ата годишнина от основаването си в емблематичното заведение "Синият лъв". Това честване може да се окаже и панихида, а Божидар Лукарски да се запомни не само като гробокопачът както на "синята идея", вдъхновявала и обнадеждавала поне три поколения българи, но и на някога мощния демократичен съюз, който в началото на 90-те години събра един милион души на "Орлов мост". Всички тези хора излязоха там от ентусиазъм и с надеждата за настъпване на нови демократични и свободни времена, а изразител на тази тяхна мечта беше именно плуралистичната коалиция от различни възродени стари и новосъздадени партии, обединяващи различни прослойки и възгледи в обществото – СДС. Но този символ на надеждата, свободата и демокрацията чрез поредица от цепения, отлюспвания, "кинжалски" заговори и най-вече лидеромания се сви до синьо парче шагренова кожа.
След като СДС загуби властта през 2001 г., а Иван Костов се разсърди на народа си и основа ДСБ, редица несполучливи лидери докараха емблематичния съюз до сегашното му жалко състояние. Дори експрезидентът Петър Стоянов не успя да го спаси.
Като се започне от Надежда Михайлова (сега Нейнски), мине се през бизнесмена Пламен Юруков и карловския кмет Емил Кабаиванов, икономиста Мартин Димитров, та се стигне до адвоката Лукарски, който се прочу с признанието, че откровено са мамили избирателите на Реформаторския блок през 2014-а. Според собствените му думи обещанието, че няма да допуснат Бойко Борисов пак да стане премиер, било "трик". Така се и оказа – Реформаторите не само го допуснаха до "Дондуков" 1, но дори станаха негови министри и управляваха заедно с ГЕРБ, срещу които агитираха в предизборната кампания. Върхът на лицемерието и подлостта е сегашното поведение на Лукарски, Христов, Ненчев и някои други, които доброволно коленопреклонно поднасят на тепсия властта на Борисов чрез третия мандат.
Е, след тази излагация май ще е най-добре Реформаторският блок сам да се разпусне. Избирателите така или иначе ще го накажат и пратят в историята напролет.
