Възлага ли кабинетът в оставка необичайно висок брой обществени поръчки през последния месец? Според депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов нещата стоят точно така. И заради това са внесли в деловодството на Народното събрание въпроси за броя и стойността на възложените търгове през ноември и декември.
"Вече месец правителството е в оставка, но ако отворите сайта на Агенцията за обществени поръчки, ще видите колко много се възлагат от министерствата или от дружества, които са на тяхно пряко подчинение. Затова питаме какви са причините за тази необичайна активност, има ли разлика спрямо същия период на миналата година и какво още възнамеряват да възложат до края на годината", коментира Славов. Народният представител смята, че се възлагат обществени поръчки, които не са насочени към обичайната дейност или неотложни нужди, а за най-различни консултантски дейности, включително и за предстоящото председателство на ЕС, което е чак през 2018-а. "Много е странно те да се възлагат точно в този момент от правителство в оставка", казва Славов.
Опасението на депутатите е, че общественият интерес може да бъде застрашен, като необосновано и ударно се харчат средства в последните дни на годината. Провокиран от техните думи, в. "БАНКЕРЪ" реши да провери колко точно и какви процедури са обявили министрите през последния месец. Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че за периода 14 ноември (когато Бойко Борисов подаде оставка) до 15 декември са открити точно 22 търга. По три имат МВР и транспортното министерство, по два – външното, здравното, земеделското и това на културата, а с по една поръчка са министерствата на образованието, на труда и социалната политика, на енергетиката, на финансите, на правосъдието, на икономиката и на екологията. За сравнение, през същия период на 2015-а са били открити 17 обществени поръчки – или с пет по-малко. Значи ли това, че докато са в оставка, министрите проявяват необичайна активност? Определено не, още повече че има ведомства – като това на туризма и на спорта, които не са пуснали дори и по една процедура. Справката обаче придобива съвсем друг вид, ако погледнем финансовите й измерения. Оказва се, че макар и само 22 на брой, търговете на властта от последния месец надхвърлят 1.38 млрд. лева. Сумата е наистина внушителна, след като за цяла година държавата обикновено харчи по 7-8 млрд. през обществените поръчки, а сключените за 2016-а договори към момента са малко над 6 млрд. лева.
Разбира се, този невероятен изблик на "вдъхновение" си има обяснение. Почти цялата спомената сума е формирана от една-единствена поръчка на Министерството на здравеопазването. Става дума за централизирания електронен търг за доставка на близо 900 различни лекарства на стойност над 1.35 млрд. лева. Чрез него трябва да бъде осигурена доставката на медикаменти за над 100 лечебни заведения за следващите две години – до края на 2018-а. Те ще бъдат закупувани след сключването на рамкови споразумения с избраните доставчици. Подписът под решението за откриване на конкурса е на министъра Петър Москов, но е повече от сигурно, че не той ще подпише и договорите, тъй като оферти ще се събират до 11 януари и победителите в състезанието ще са ясни най-рано през март.
Очевидно е, че тази поръчка не може и не бива да чака сформирането на ново редовно правителство и е редно да я оставим настрана. Така остават още 21 търга за общо около 25 млн. лева. Близо половината от тях, или 11.6 млн. лв., са за лицензи за абонаментно право на ползване на софтуерни продукти на Microsoft в системата на образованието и науката. Спешността на тази процедура също е оправдана, защото старите лицензи (закупени през 2013-а) изтекоха още през октомври.
Следващият по обем на разходите търг обаче никак не се вмества в графата "спешни". Става дума за желанието на Министерството на финансите да си осигури самолетни билети за 24 месеца напред, което ще струва на данъкоплатците 2.4 млн. лева. Подобен "екшън план" за полети е организирало и Министерството на културата. Разликата е само в бюджета, тъй като хората на Вежди Рашидов са приготвили за билети 600 хил. лева.
Сред "странните" поръчки е и тази на земеделското ведомство за изграждане на оранжерия край монголската столица Улан Батор. Както БАНКЕРЪ вече писа, съоръжението ще струва 1.68 млн. лв., ще заема площ от 5 дка, ще има системи за отопление, напояване, вентилация и т.н. Проектът е заложен в едно двустранно споразумение още от 2008-а, но незнайно защо започва да се реализира едва сега. Изненадващо е също, че държава като нашата, чието земеделие отдавна е в окаяно състояние, ще помага по този начин на Монголия.
След подадената правителствена оставка пък Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е решило да закупи малък кораб за специализирани измервания в общия българо-румънски участък на река Дунав. Плавателният съд ще струва почти милион, но ще бъде доставен чак през 2020-а, тъй като срокът за построяването му е 44 месеца.
Заслужава внимание и поръчката на екоминистерството за рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местността "Градище" край Дряново. Но само защото стойността й е 2.5 млн. лева. А други 840 хил. лв. за дрегери е решило да даде МВР.
В последна сметка ще е много по-любопитно да се види какви договори са подписали министрите в оставка през последния месец и какво предстои да договорят покрай коледните и новогодишните празници. Не е тайна, че именно по това време на годината успяват да се промъкнат едни от най-спорните контракти.
