Цирковете с мандати и кабинети, които се разиграват от седмици в държавата, се дължат на егото на един-единствен човек, който е обиден, че не му избраха "грешката" за президент. Заради въпросното незадоволено его се стигна до изкуствена политическа криза в държавата, а парламентарната група на ГЕРБ и коалиционните й партньори станаха за посмешище, сменяйки по три пъти на ден позициите си за нов кабинет в рамките на сегашния мандат на НС.
Бойко Борисов разиграва цялата държава не само поради наглото чувство на безнаказана всепозволеност, но най-вече заради поредната си грешка – безпричинното подаване на оставката на кабинета, последиците от която сега се чуди как да минимизира. Към това се добави и прекомерното послушание на "началниците от Брюксел". Както се изрази един потребител на социалната мрежа Фейсбук – Борисов се върти по-бързо и от вентилатор.
И за да бъде обърквацията пълна, ни в клин, ни в ръкав премиерът в оставка се обади по телефона в петък (16 декември) на новоизбрания, но още не встъпил в длъжност американски президент Доналд Тръмп. Премиерът ни в оставка запознал Тръмп с макроикономическите показатели на страната ни, отбелязал ръста на икономиката, който бил един от най-високите в Европа, похвалил се и с нулевата инфлация, ниските данъци и ниския външен дълг. Тази стабилност, както и ролята на България в региона, я правят едно от най-сигурните места за инвестиции, изтъкнал Борисов. Естествено, насреща не е получил никакви обещания освен любезна надежда за скорошна среща. Този разговор не е нищо друго освен поредния пиар ход на Борисов, коментират анализаторите. Той очевидно сериозно се готви за предсрочни избори, независимо от горещите пазарлъци за ново правителство в този парламент, и целта му е да покаже колко уважаван политик е по света. Борисов притежава гениалната способност да прави пиар от всичко дори и от трагедии като тази в Хитрино. С поведението си той се разграничава и се поставя над политическата ситуация в момента, която е такава не без неговото активно съдействие.
А в основата й е надлъгването между президента Росен Плевнелиев и премиера в оставка Бойко Борисов, което доведе до разиграването на гротескно-абсурдната пиеса "Трети мандат" на българската политическа сцена. В деня след края на президентския вот Борисов абсолютно безпардонно хвърли оставката на правителството, предизвиквайки изкуствена политическа криза. В отговор Плевнелиев се заинати, че няма да съставя трето служебно правителство, и започна да разиграва театър с конституционната процедура, настоявайки през цялото време парламентарно представените партии да се вземат в ръце и да съставят ново правителство. Така той прехвърли горещия картоф на Народното събрание.
Знаейки, че без ГЕРБ никой не може да направи правителство в този парламент, лидерът й Бойко Борисов побърза да върне връчения му мандат. Така Борисов притисна Плевнелиев да сформира служебен кабинет. Но сметките му пак излязоха криви – нещо, което взе да му се случва твърде често през последните няколко месеца. На помощ на президента се притекоха Реформаторите. Първо, поради "цивилизационната" близост между тях и Плевнелиев, каквото бе определението на един анализатор. Второ, защото на някои от тях много им се искаше да се позадържат още известно време във властта. Като за последно.
И след като пак по цивилизационни съображения попари надеждите на Патриотичния фронт те да свирят първа цигулка при съставянето на ново правителство, Плевнелиев даде заветния трети мандат на Реформаторския блок. Или по-точно на две-три малки партии от него, зажаднели да подържат в ръцете си безценния документ за сформиране на правителство след 19-годишна суша. Така Реформаторите поеха топката от Плевнелиев, но я подадоха пак към Борисов, канейки го за премиер, защото той е централен нападател (не само в "Бистришки тигри"), но и в политиката и без него няма как.
И понеже топката отново се търкулна в краката му, въпреки че този път не я иска, Борисов започна да импровизира.
Както каза един бивш служебен премиер, Георги Близнашки – Борисов изпадна в политически нокдаун след президентските избори, но вече се съвзема и започна да играе етюди. Той седмици наред се кле, че трябва да отидем на бързи предсрочни избори, призовавайки Плевнелиев спешно да направи служебен кабинет. Междувременно, няколко пъти даде разнопосочни сигнали. Обеща подкрепа на Патриотите за правителство, после се отметна, защото от Брюксел му размахаха пръст, че ще вкара във властта крайни националисти. Така пак се върна на тезата за бързи предсрочни избори.
Но миналата седмица от белгийската столица изведнъж Борисов пак се извъртя и намекна, че може да се състави ново правителство в този парламент с мандата на Реформаторския блок. Според запознати това станало след разговори с партньорите от ЕНП и в частност германския канцлер Ангела Меркел, които искрено се учудили защо Борисов е подал оставка при добри макроикономически показатели в държавата. И изразили опасения, че при предсрочни избори може да стане като в Румъния – левите да дойдат на власт. Изводът от това е само един – казаха му очевидната истина, която само той не прозря, вглъбен в собственото си его.
Очевидно сложната ситуация и разнопосочните интереси на партньорите карат Борисов да бъде много повратлив. В потвърждение на тази констатация е, че ден след завръщането си от Брюксел и проведените спешни консултации с Реформаторския блок и Патриотичния фронт Борисов изведнъж отхвърли възможността да състави ново правителство с мандата на Реформаторския блок или пък да дава кадри за такъв кабинет. "ГЕРБ категорично няма да съставя кабинет с мандата на Реформаторския блок. Ние неведнъж сме казвали, че ГЕРБ съставя правителство в неговия мандат. Считам за нормално всеки лидер на партия да поеме премиерския пост, за да носи политическата отговорност", заяви премиерът в оставка, като прехвърли цялата отговорност върху Реформаторите. "Политическите лидери са тези, които носят политическата отговорност – повтори Борисов. – Тези, които имат претенцията, че могат, да си излъчат премиер. Единственото, което сме казали, е, че ако се направи правителство сега с мандата на Реформаторския блок, подкрепен от Патриотичния фронт – ако си направят правителство, ние сме длъжни да ги подкрепим. Това означава, че премиерът трябва да е техен, министрите трябва да са техни, отговорността трябва да тяхна“, разясни той. След което се скри в Министерския съвет и остави заместника си и председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов да води преговори с коалиционните партньори. Той пък успя да ги провали.
Истината е, че каквото и да е правителство с мандата на Реформаторския блок устройваше и Плевнелиев, и Борисов. Първият щеше да избегне унижението и мъката да стъкмява трети служебен кабинет от кол и въже. Вторият щеше да има с кого да се оправдава в предизборната кампания за всичко несвършено и харчовете през последните месеци. Според наблюдатели това е била и истинската причина да се полагат такива неистови усилия да се скалъпи някакво правителство за още няколко месеца – да се довършат обществени поръчки и раздаване на пари на приближени фирми. Като новото реформаторско правителство щеше да е само параванът, зад който ще прозира сянката на премиера-слънце.
Само за справка – от подаването на оставката на кабинета "Борисов 2" – от 14 ноември до 15 декември, са одобрени обществени поръчки за близо 1.4 млрд. лева. Отговорността ще е ничия!
