Убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов бе извършено на фона на успокояването на обстановката в сирийския град Алепо, който доскоро бе арена на кръвопролитни сражения, и на политически декларации, че е време за урегулиране на кризата в Сирия. Изстрелите в залата, където се откриваше фотоизложба на тема "Русия през очите на турците", повдигнаха въпроса дали задаващият се мирен процес в близкоизточната страна ще понесе удар, или напротив, ще бъде ускорен.
Най-близкото до ума заключение след атентата е, че извършителят му е турски ислямист, гневен на Русия заради случващото се в Сирия. То не е лишено от основание – в крайна сметка Русия бе тази, която на практика спаси от унищожение Башар Асад и му помогна за военните му успехи срещу сунитските бунтовници, получаващи от Турция не само симпатия, но и активна подкрепа. Партньорството на Москва и Дамаск намери най-ярко изражение в Алепо, чието превземане от правителствените сили бе усетено като тежък удар от ислямистите в Турция. Затова не бива да се изключва версията, че 22-годишният полицай Мевлют Мерт Алтънташ е действал като привърженик на някоя сирийска бунтовническа групировка, макар че "Джейш ал Фатх", в която членува "Джебхат Фатах ал Шам" (бившата "Джебхат ал Нусра", свързвана с "Ал Кайда"), отрече да е свързана с убийството.
От първия миг след покушението обаче турските власти дадоха да се разбере, че имат различна интерпретация за случилото се, като го определиха като политически заговор, целящ подкопаване на изживяващите възход отношения между Москва и Анкара. "Убийството на Карлов е явна провокация срещу турско-руските отношения", написа турският президент Реджеп Ердоган в Туитър непосредствено след атентата. Проправителствените медии веднага го последваха, като представиха случилото се като заговор на ФЕТО – терористичната организация, която според Анкара е ръководена от живеещия в Америка и обвиняван за опита за преврат през юли проповедник Фетхуллах Гюлен. Представените от тях доказателства не бяха достатъчно убедителни, защото се основаваха главно на това, че Алтънташ е учил в спонсорирана от Гюлен гимназия, както и че си е взел отпуск на 15 и 16 юли – дните, в които бе извършен неуспешният пуч срещу Ердоган.
При всяко положение едва ли някога ще станат известни мотивите на Алтънташ. Самият той бе убит на място от полицията – което веднага пък даде храна на конспиративни теории, че това е извършено нарочно, за да не се разприказва. Анкара обаче реагира по начин, който не поставя под никакво съмнение желанието й да съхрани добрите отношения с Москва. Правителството веднага обяви, че ще включи екип от руски специалисти в разследването на покушението и дори че ще даде на столична улица името на убития посланик.
Русия интерпретира ситуацията в същия дух. След нападението Ердоган се свърза по телефона с руския си колега Владимир Путин, чието изявление повтори неговите тези. Убийството без съмнение е провокация, целяща да попречи на нормализирането на руско-турските отношения и на сирийския мирен процес, активно придвижван от Русия, Турция, Иран и други страни, обяви Путин, с което очерта параметрите, към които смята да се придържа независимо от случилото се.
Позициите на Москва и Анкара силно напомнят тяхното поведение, когато поеха към затопляне на отношенията след силното им обтягане през миналата година. Двете страни потърсиха през юни сближаване, но трябваше по някакъв начин да бъде обяснена смъртта на руския пилот, чийто самолет бе свален от турските военновъздушни сили през ноември 2015-а. Тогава дойде неуспешният пуч и сервира виновника на тепсия – кой, ако не Фетхуллах Гюлен. Оказа се, че пилотът, свалил руския бомбардировач, е участник в заговора срещу Ердоган, оттам и обяснението за действията му предишната есен – целта е била развалянето на турско-руските отношения по заръка на Гюлен. А фактът, че проповедникът живее в Съединените щати, които отказаха да го екстрадират, даде храна и на теорията, че зад пуча стои Вашингтон.
Самият Путин каза по повод убийството на Карлов, че "трябва да разберем кой е направлявал ръката на убиеца". Затова не бива да се учудваме, че проправителствените руски медии посочиха като виновник за смъртта на посланика дори не САЩ, а "наднационалния глобален елит", срещу който рамо до рамо стоят не само Путин и Ердоган, но и новоизбраният американски президент Доналд Тръмп, както писа "Взгляд".
Независимо дали руската пропаганда отива твърде далеч в конспиративните си теории, едно е ясно – изстрелите в изложбената зала няма да имат ефекта на изстрелите в Сараево през 1914-а, подпалили Първата световна война, както избързаха да предположат редица западни коментатори. Показаха го и конкретните действия на засегнатите страни – предварително планираната среща в Москва на външните министри на Русия, Турция и Иран, която трябваше да се състои на 27 декември, бе проведена със седем дни по-рано, часове след убийството в Анкара. Обявената на нея обща воля за мирно споразумение за Сирия показа, че смъртта на Андрей Карлов само е послужила за катализатор на преодоляването на различията им.
