Дългът на общините е вече е 1.07 млрд. лева. Това съобщи в интервю за "БАНКЕРЪ" председателят на Сметната палата Цветан Цветков. Ето какво още каза той по темата:
Г-н Цветков, в края на годината ще излезе докладът на Сметната палата за финансовото състояние на общините. То бе много широко дискутирано през годината по повод на допълненията в Закона за публичните финанси, засягащи правилата за оздравяване на изпаднали в тежко финансово положение местни власти. Какви изводи се очертават във Вашия доклад?
– Това е одитният доклад за извършения от нас одит за възникването и управлението на общинския дълг. Проверихме политиките и практиките на местните власти относно поемането и обслужването на техните финансови задължения. Анализирахме потенциала им да посрещат безпроблемно плащанията по тези задължения и дали се спазват заложените в Закона за публичните финанси критерии по отношение на общинския дълг.
Констатациите, които посочваме в доклада, са, че общинският дълг нараства. Неговият размер вече е 1.07 млрд. лева. Той се формира от 183 общини, които са близо две трети от всички в страната.
Е, може ли да се мисли, че този един милиард лева е толкова сериозна сума, та да буди притеснения?
– Размерът на този дълг не е толкова тревожен, колкото тенденцията, че задълженията на много общини нарастват. А това е индикация, че те изпитват сериозни затруднения както с посрещането на своите плащания като цяло, така и с обслужването на дълга. В 43 общини нивото на задлъжнялост се е повишило с над 50%, а при 12 от тях дългът се е увеличил повече от пет пъти. И което е още по-неприятно – това значително увеличение е съпроводено със затруднения при реализирането на собствени приходи за тези общини. Наблюдаваме намаляване на събираемостта на собствените приходи, особено на местните данъци и такси. Такива общини основно разчитат на държавната субсидия. А в Закона за публичните финанси неслучайно е записано, че плащанията по дълга не бива да надвишават 15% от собствените приходи на общините. Този критерий, който е важен за финансовото здраве, не се спазва от много местни власти. Нашите анализи показват, че в 35 общини съотношението на плащането на дълга спрямо собствените приходи е над 30%, като в осем общини това съотношение е над 100%, а за три общини е над 200 процента. На този фон не е учудващо, че 36 от общините са се обърнали към Министерството на финансите с молба да им бъде предоставена финансова помощ под формата на безлихвен заем от бюджета. Този заем трябва да бъде върнат в рамките на три години.
Но даването на такива финансови помощи не беше ли обвързано с прилагането на оздравителни планове за бюджетите на общините, които са получили такава помощ?
– Така е и Министерството на финансите ще реши кои от тези молби да удовлетвори на базата на представените от общините оздравителни планове. Но голяма част от тези оздравителни планове не са свързани с мерки за увеличаване на събираемостта, а с повишаване на размера на местните данъци и такси. Това крие доста неизвестни – практиката е показала, че повишаването на размера на данъците и на таксите невинаги води до ръст на приходите.
Какъв е изходът за тези свръхзадлъжнели общини?
– Лошото е, че при тези свръхзадлъжнели общини продължават да се формират бюджетни дефицити, което води до увеличаване на задлъжнялостта им. Какъв е изходът? За съжаление не само този одитен доклад, но и други наши анализи на финансовото състояние на общините показват, че те не могат да предоставят услуги на гражданите и фирмите с необходимото високо качество. Ако тази ситуация не може да бъде преодоляна, възможностите за решение не са много. Вероятно ще се наложи преразглеждане на административното деление на общините и тези, които не могат да се справят, ще трябва да се влеят в по-големи и финансово стабилни общински структури.
Цялото интервю четете в последния брой на вестника.
