Гафовете не попречиха на някои политици да напредват успешно към целите си. Други техни колеги обаче нямаха този късмет, защото, макар че подбираха по-внимателно думите си, собствените им действия ги изхвърлиха от политическата игра. Подплатени от глупостта, алчността и безсилието им.
Ако някой заслужава да бъде определен като най-големия губещ на 2016-а, това безспорно е Хилари Клинтън. Всъщност, ако бъдем коректни, не само през последната година, а и въобще рядко се среща политик, който да е вложил толкова много в постигането на изключително висока цел, да е бил толкова близо до нея и накрая да е изгубил безвъзвратно шанса да я осъществи.
Цялата кариера, целият живот на Хилари Клинтън от момента, в който съпругът й Бил приключи втория си президентски мандат, бе подчинен на амбицията да заеме мястото му в Овалния кабинет. Такава бе официалната версия, а всъщност колко по-рано е взела въпросното решение само можем да гадаем. Дали това е станало, когато преглътна униженията по аферата "Люински"? Или е било още по-рано и съпругът й е бил нейната "ракета носител"? Още докато той бе президент, вървеше следният виц: Бил и Хилари зареждали на една бензиностанция и тя споделила: "Бензинджията ми беше гадже в гимназията". – "Виждаш ли колко правилен избор си направила", усмихнал се Бил. – "Да, иначе сега ти щеше да наливаш бензин", срязала го жена му.
Така или иначе, още неизчакала съпругът й да опразни Белия дом, първата дама на САЩ вече се кандидатира за сенаторско място, което спечели и влезе официално в политиката. По време на двата мандата на следващия президент Джордж Буш-младши тя трябваше да натрупа достатъчен политически опит и авторитет, за да спечели президентския пост през 2008-а. Не й излязоха сметките. Вместо с първа жена президент Съединените щати се сдобиха с първи чернокож в Овалния кабинет.
Хилари Клинтън обаче не е от хората, които се предават лесно, и продължи изкачването си към върха, вече като държавен секретар на САЩ. Така се стигна до 12 април 2015-а, когато отново обяви кандидатурата си. Макар че това бе вторият й опит, шансовете й изглеждаха по-добри от всякога. В лагера на демократите бе безспорен фаворит с гарантирана номинация, а отсреща – при републиканците, цареше сивота. А и зад себе си имаше солидна политическа кариера (в която, вярно, не липсваха и по-тъмни моменти) и подкрепата на действащия президент. Но когато почти можеше да се каже, че я чака служебна победа, дойдоха изненадите – първо старият социалист Бърни Сандърс, после милиардерът Доналд Тръмп. И докато с помощта на партийния апарат на демократите Сандърс все пак бе отстранен, при републиканците Тръмп измете цялата конкуренция. При все това рейтингът й постоянно изпреварваше този на милиардера, който излизаше от един скандал, за да влезе в следващия. Срещу него се обявяваха дори някои от собствените му съпартийци и призоваваха за смяната му в движение с друг кандидат. После дойде паметният 8 ноември, когато надеждите на Клинтън бях попарени.
Ударът бе още по-тежък, защото тя спечели популярния вот – с цели три милиона гласа! – но не успя да си осигури достатъчно представители в избирателната колегия. По този начин играта за Хилари Клинтън свърши и на нея не й остава друго, освен да си гледа старините с Бил и да помага на дъщеря им Челси за внуците.
