Политическият календар на Европа през следващите месеци ще е наситен със събития, като водещи сред тях ще са изборите в Холандия, Франция, Германия и вероятно в Италия. Центърът на общата европейска политика, Брюксел, ще бъде засенчен от тях, но в него също протичат процеси, които ще дадат своето отражение. Не е без значение и фактът, че активният политически сезон ще се открие именно в белгийската столица.
На 17 януари предстои първият тур на гласуването за нов председател на Европейския парламент. Засега се очертава трима да се борят за овакантеното от Мартин Шулц кресло – силите вдясно от центъра ще са представени от Антонио Таяни от Европейската народна партия, тези вляво от центъра – от Джани Питела от Алианса на социалистите и демократите, а либералите – от техния лидер Ги Верхофстад.
За първи път съревнованието ще е публично, но това няма да улесни изхода от него. Там е работата, че никой от тримата не може да спечели (освен ако конкурентите му не се откажат) и така вотът може да бъде блокиран от всеки двама участници, съюзени срещу третия. Алтернативата е да се разчита на гласовете на крайната десница, само че ако има нещо, в което са единодушни съревноваващите се, то е, че на нея не бива да й се предоставя шанса да има решителната дума. Въпросът е кой от тримата пръв ще отстъпи и отговорът едва ли ще дойде преди 17 януари.
От протичането на избора ще проличи дали евродепутатите предпочитат да има стабилно мнозинство с подкрепа на големите групи, или ще обрекат работата на институцията на постоянни противоборства. Постигането на стабилност обаче ще изисква някои от големите играчи да сведат глава и да отстъпят от амбициите си. От това ще зависи доколко Европарламентът ще запази ролята си на важен фактор в европейската политика, какъвто е досега, тъй като в противен случай Европейската комисия и националните правителства лесно ще налагат волята си над разединените законодатели.
Промяната неминуемо ще се отрази и на работата на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. През последните две години люксембургският политик разчиташе на добрите си лични отношения с Мартин Шулц, макар че той е консерватор, а Шулц – социалист. А през 2017-а ще се решават редица въпроси, по които левите и десните се разминават – главно в областта на икономическата и фискалната политика, където социалистите натискат за приключване на политиката на икономии, а консерваторите гледат на фискалната дисциплина като на светая светих.
При всяко положение и Европейският парламент, и комисията ще бъдат крайно предпазливи в действията си през следващите месеци, за да не повлияят по нежелан начин на резултатите на задаващите се от всички посоки избори. Така или иначе, пред тях стои една задача, от която няма да могат да избягат – официалното задействане от Лондон на член 50 на Лисабонския договор, отнасящ се до излизането на страна членка от съюза. Това, изглежда, ще стане към края на март и по ирония на съдбата ще съвпадне с честванията на 60-ата годишнина от Римските договори, които слагат началото на Обединена Европа.
