Лидерът на БСП Корнелия Нинова игра "ва банк" на президентските избори и спечели. Тази победа я бетонира на председателското място в Столетницата и й даде увереност, че е на прав път в политиката, която смята да следва и налага. Така че съвсем логично сега Нинова се кани да направи втората стъпка – ударно да реформира партията. И от една 125-годишна старица – залиняла, амортизирана, обрасла с лобистки и други интереси, разядена от вътрешни противоречия и боричкания, да я превърне в съвременна европейска лява формация от ХХІ век. Лидерката е убедена, че ако успее да направи това, ще изкачи още едно стъпало (третата стъпка) към спечелването и на предсрочните парламентарни избори, както и премиерския пост в България.
На последното заседание на Националния съвет на БСП през декември бе решено конгресът на партията да се свика в началото на февруари. Тогава Нинова ще предложи буквално революционни промени в устава и структурата на формацията. Ще бъдат променени също и правилата и критериите за избор на председател, на ръководни органи и кандидати за народни представители. Очаква се в това отношение на местните организации и на членската маса да бъде дадена повече свобода.
Всъщност Нинова отново играе "ва банк" – или ще успее да убеди партията и да получи подкрепата на структурите, или функционери от по-старата генерация, пуснали корени на определени постове, ще саботират реформата и ще я бламират.
Какво иска да промени Корнелия Нинова?
На първо място – политиките. По собствените й думи БСП трябва да започне да предлага и да прави политики и закони, които са обърнати към хората. Защото сега българските граждани с основание смятат, че политическите елити обслужват предимно лобистки интереси, работят за себе си или за определени роднински и бизнес кръгове.
За да се постигне това обаче, ще трябва да се промени и стила на говорене. Което означава политиците да не обещават на едро преди избори, а после да измислят причини и обстоятелства или да се оправдават с коалиционни партньори за това, че не са изпълнили дадената дума. Да не говорим за случаите, когато просто забравят за обещаното или се отказват.
Нинова няколко пъти вече повтори, че на задкулисната политика, на договорките и сделките на тъмно и под масата трябва да се сложи край. Обещанията, които се дават на избирателите, трябва да са реалистични и да се изпълняват открито, прозрачно и без отстъпления.
На второ място, идват хората или лицата, които трябва да олицетворяват и да са носители на тези политики. Това е много деликатен въпрос, защото ще трябва дългогодишни апаратчици да отстъпят местата си на по-млади хора, не така популярни в партийните редици и в обществото. Самата Нинова признава, че
в БСП има хора, които вече са омръзнали
на избирателите, поради това че от много години са в политиката, въпреки че самите те нямат негативи. Като един Янаки Стоилов, да речем. Но именно заради дългогодишния им престой на високи позиции в партийното ръководство или парламента са натрупали негативизъм към собствените им персони като част от статуквото. Ето защо с тези ветерани трябва да се действа много внимателно, така че те да не бъдат обидени и да се почувстват отхвърлени и ненужни. А напротив – техният опит да бъде използван при подготовката и реализацията на младите кадри. Нинова е категорична, че трябва да се осигури приемственост, за която досега само се е говорело в партията. И че това ще стане чрез предвидените промени в устава. Цяла глава в него е посветена на политическото обучение, подготовката и оценката на кадрите.
В устава се предлагат и други промени, които се очаква да предизвикат брожения, спорове и дори обструкции. Една от тях е
въвеждането на мандатност за председателя
на партията и за депутатите.
Председателят на партията освен че вече ще се избира пряко от всички членове, ще може да заема този пост само два мандата, т.е. осем години. Нинова смята, че този срок е предостатъчен, за да може лидерът да осъществи идеите си. В същото време няма опасност да се самозабрави и да почне да се изживява като незаменим. Или пък да се огради с кръг от ласкатели, които да изкривят представите му за реалността. И няма да е нужно да се чака лидерът да се издъни катастрофално (като Сергей Станишев с десет загубени избора), за да бъде сменен.
Прекият избор на партийния председател ще става чрез листа с кандидати, която ще се предоставя на членовете на БСП. Претендентите за поста ще правят кампания в партията. И ще се гласува като на национални избори. И тъй като това е мажоритарен избор, по този начин един председател ще бъде много по-легитимен, защото е избран от цялата партия. Така той ще е много по-стабилен и по-смело ще взема решения и ще ги прокарва. При сегашната практика – избор на конгрес, лидерът е зависим малко или много от начина на работа с делегатските съвещания, от хората, които могат да влияят на делегатите и т. н.
В подкрепа на това предложение на Нинова социалисти напомнят, че в устава и сега е записан принцип на равнопоставеност – областните и общинските председатели са с определен брой мандати. А защо председателят на партията и депутатите да не са? Ако ще има равнопоставеност, то нека да бъде за всички членове на партията, е един от аргументите в полза на предложението.
Поради тази причина ще има
мандатност и за народните представители
Предложението на Корнелия Нинова е за три мандата, или общо 12 години в парламента. Тя отново набляга, че този срок е достатъчен, за да се реализира даден човек и дори да подготви свои заместници. Освен това един такъв човек с опит винаги може да бъде полезен като експерт както в парламентарните комисии, така и в отделите на "Позитано".
Лидерката призова също така местните структури не само да не номинират повече хора, които са изкарали три и повече мандата в Народното събрание, но и да няма такива, които се кандидатират от два избирателни района. Тоест тя поиска да се прекрати практиката някои хора да си гарантират абонамент за парламента, като участват в повече от една кандидатски листи.
Нинова обеща още, че ще превърне в практика вътрешнопартийните допитвания или референдуми. А не както досега тесен кръг от хора в партийната централа да вземат решения, без да знаят какви са реалните проблеми по места и какво мислят партийните членове там. Първият такъв опит беше преди президентските избори със сондажа за предизборната коалиция вляво. Тази инициатива на новия лидер срещна огромна съпротива сред част от партийния апарат, тъй като отделни хора не искаха да изпуснат контрола върху тези процеси и възможността за еднолични решения.
Що се отнася
до коалиционната политика на БСП
на конгреса ще трябва да се вземе и друго важно решение – партията да се освободи от партньорството си с кухи формации, определящи се за леви, но без никаква електорална тежест. Както и от тези, които на местни избори влизат в други съдружия и работят срещу социалистите. Не може в парламента да седим рамо до рамо, а на кметския вот да сме противници, възмущават се от Столетницата.
Корнелия Нинова не крие, че очаква и съпротива от определени кръгове срещу идеите си на предстоящия конгрес. Но е убедена, че предлаганите промени са разумни и разчита на подкрепа от представителите на местните структури. Тя е категорична, че ако партията не се промени и не даде сигнал на хората, че се променя, то тя няма да има бъдеще.
