Шестчленният изпълнителен борд на Европейската централна банка проведе хилядното си заседание. "Юбилеят" бе почетен с малка изложба в централата на институцията във Франкфурт. Но тя бе достъпна единствено за персонала и за гостите на банкерите. Според свидетелствата на очевидци тя е дала представа за атмосферата в институцията и, което е по-малко известно – за някои наклонности на ръководителите на банката, пораждащи страх и хумористични коментари.
ЕЦБ наследи Европейския паричен институт на 1 юни 1998-а. Ден по-късно бе проведено и първото съвещание на изпълнителния й борд. Първото му решение гласи: "Временният дневен ред е приет". Оттогава до наши дни нещата не са се променили особено.
Ръководителите на монетарната стратегия на еврозоната продължават да се събират във вторник, логото и шрифтът на банковите документи са същите, мъжкото присъствие на върха на йерархията все още преобладава – между 19-те директори – минали и сегашни, има само три жени. Мястото на провеждане на съвещанията обаче е променено – от 2014-а те са в небостъргач в източната част на Франкфурт, който струва 1.3 млрд. евро. Броят на служителите на ЕЦБ е набъбнал от 400 през 1998-а докъм 4 хиляди в наши дни. Страните членки на еврозоната също се увеличиха – от 11 на 19.
Сред изложените на показ по повод на годишнината предмети в банковата библиотека впечатление са направили 20-сантиметрови чифт златни обеци, дарени от Южна Корея, когато е председателствала Г-20. Както и дървена фигурка на Тутанкамон, за която никой не помни откъде е дошла. За сметка на това липсват решенията на изпълнителния борд, формулиращ политиката на институцията, която впоследствие одобрява управителния съвет на институцията. Те, по закон, са засекретени за период от 30 години.
Безспорно най-любопитните "артефакти" в колекцията на ЕЦБ са "Декларациите за величие" на председателите на институцията.
Първата е открита от секретариата на борда на 23 октомври 2003-а – тогава е било последното съвещание под ръководството на първия банков управител Вим Дуйзенберг (днес вече покойник). Секретарите попадат на папка с надпис "строго поверително", в която има документ, озаглавен "Декларация за величие". В нея пише: "Летях като пеперуда, жилех като пчела. Аз бях най-великият (и единствен) Президент, който през първите пет години бяха виждали". Паметната записка е подписана от Дуйзенберг без нито една забележка и е изложена в библиотеката на институцията.
Традицията на реторика в рими продължил и наследникът на холандеца – французинът Жан-Клод Трише. На изпроводяк към "одата" си, подписана на 21 октомври 2011-а, Трише е добавил единствено коментар за остроумието на екипа си. Текстът на неговата "Декларация за величие" е доста по-емоционален и разточителен:
"Аз съм вторият капитан на този могъщ кораб.
Но, Боже мой! Това бе забележително пътуване.
Тези исторически времена ще продължат да ви държат във форма.
Напускам този екип, мимоходом, с много емоции.
И – най-заслужено – с вашето възхищение!"
Последното съвещание на изпълнителния борд под председателството на третия капитан – Марио Драги, ще е през октомври 2019-а. И всякакви поетически пориви за отбелязването на поредния финал вероятно ще са добре дошли.
