Александър Маринов
На пръв поглед поредният поход на ГЕРБ към властта отново тръгва под знамето на гордата самотност. Премиерът в оставка предупреди събрания на производствено съвещание гербаджийски елит да не разчитат на никакви коалиции, защото "всички останали се приемали за самодостатъчни". Цветан Цветанов отвори тефтера с рецептите за изборни победи и предрече, че милионът (гласове) е в кърпа вързан, а заедно с него – и
мечтаното ново "стабилно управление"
(Впрочем, последното май бе стабилно само до време.) Както обаче и да надуват фанфарите на изборния ентусиазъм Бойко Борисов, Цветанов и компания – вътре в себе си, са напълно наясно, че ГЕРБ е в устойчива низходяща тенденция и трудно ще повтори резултатите от президентските избори, камо ли да ги подобри. Ето защо съвсем не е случайно, че ръководството на партията изведнъж закипя от желание да се съветва с членската маса по въпроса за желаните партньори. Резултатите от допитването не са изненадващи и едва ли ще имат особено значение при вземането на решение (знаем как стават тези работи в ГЕРБ), но очевидно е част от "хитрия план" как да се сглоби нещо като мнозинство в следващия парламент.
Първата брънка от този план е видимото желание на ГЕРБ
полуродената партия на Марешки
да попадне в новото Народно събрание, и то с възможно най-добър резултат. Топлите чувства между Веселин Марешки и Борисов имат дълга история и разнообразни (а не само футболни) корени, но политическата им проекция се очерта по-ясно на президентските избори. И за децата е ясно, че бурната активност на бизнесмена филантроп би била невъзможна без мощен политически чадър и засега такъв му се осигурява, въпреки че редица държавни институции започват да проявяват нездраво любопитство към търговските му фокуси, на които би могъл да завиди и Хари Худини. Но, както казва класическият герой, ледът се пука и не е ясно дали част от отговорните по въпроса фактори няма да преценят, че им е по-изгодно да развалят тази
политикономическа идилия
Така или иначе, каквото има да става, ще стане, а засега любителят на белота Борисов, изглежда, е убеден, че предварително си е осигурил "последно десет" с помощта на брадясалото варненско вале. Проблемът е, че дори да влезе в парламента, Марешки едва ли ще успее дори да доближи резултата, постигнат на президентските избори, като основната причина е нескопосаният начин, по който обруга президента Румен Радев между двата тура, за да помогне на Цачева и ГЕРБ. Още тогава се видя, че легендата за "бореца против монополите" не е убедителна и че движещата пружина на нахлуването му в политиката е съвсем друга.
Следователно освен Марешки на ГЕРБ ще са нужни и още партньори. Възможностите са две, но и двете са свързани с доста условности. Първият и очевидно предпочитан от Борисов партньор е
остатъчният Реформаторски блок
но в този си състав и след пълния резил около опитите за съставяне на правителство с третия мандат вероятността да попадне в парламента клони към нулата. Другите отломки вдясно – ДСБ и новата партия на Христо Иванов – биха имали известен шанс (ако играят заедно), само че те на свой ред едва ли биха приели партньорство с ГЕРБ. Така че от проскубаната трънка вдясно едва ли ще изскочи коалиционен заек.
Вторият вариант е привличане на обединените патриоти (ако останат такива до изборите). Точно в този случай, изглежда, Борисов е решил да пробва една коварна схема. На думи той се обявява за партньорство с обединените патриоти, но на практика полага видими усилия да ги скара и разбие. Основното направление на интригата е Валери Симеонов, който по принцип е най-благоразположен към съюз с ГЕРБ, особено след като Борисов му даде възможност да участва чрез посещения на място и други начини в ръководството на изграждането на титаничното заградително съоръжение, по-известно като "Великия стобор". В същото време се пускат слухове (както днес е модерно да се казва – фалшиви новини) за възникнали
раздори в патриотичния стан
Целта е да бъдат посети семената на съмнението и взаимната неприязън, а окончателният удар да бъде нанесен след изборите.
Вероятно Борисов смята, че с този хитър римейк на класическото правило "Разделяй и владей" той ще успее с един удар да удари три цели – да разбие и обезсили набиращ сила съперник, да осуети възможностите за лявопатриотична коалиция и да прибави още един фрагмент към собствения пъзел за сглобяване на подкрепа за трети управленски мандат. Идеята не е лоша, но за да сполучи, освен задкулисно коварство са нужни политическа интелигентност и умело тактическо комбиниране – качества, които определено не са сред силните страни на ГЕРБ.
Накрая, не бива да се пренебрегва и вече обсъжданият вариант –
"голяма коалиция” между ГЕРБ и БСП
Засега и едните, и другите яростно го отхвърлят, и то искрено. Към момента това не е желан вариант, особено като се има предвид съживяването на амбициите на социалистите и лично на Корнелия Нинова, от една страна, и жаждата за реванш на Борисов, от друга. Но и двете страни са наясно, че тази опция може да се окаже единствената налична за предотвратяване на нови предсрочни избори при невъзможност да се състави правителство от следващия парламент. За БСП този вариант е лош, а за ГЕРБ – направо гибелен, да не говорим за последиците за държавата, особено при влошаване на външната и вътрешната обстановка.
Големият проблем за Борисов и компания е, че отново се опитват да сглобяват коалиционен пъзел по старата схема, без да са разбрали корените на краха на коалицията им в отиващото си Народно събрание. Което означава, че старата трагикомедия ще бъде повторена, макар и с нови действащи лица и изпълнители.
