Александър Маринов
Съдържанието на предизборните платформи на повечето партии и начинът, по който те са представяни, навяват натрапчиви асоциации с известен филм за африканските туземци. Бойко Борисов и компания (то не само те) би трябвало съвсем да са откачили, за да ни мислят за (толкова) луди и наивни. Причината не е само в това, че някои обещават неизпълними неща – сега всички го правят. Основанията да говорим за неадекватност са много повече.
Първо, стана окончателно ясно, че партиите не са направили нито един верен извод от всичко, което им се случи през последната половин година. Прозира убеденост, че са лъгали малко и неубедително, затова сега трябва да се напрегнат. Това личи от категоричното заявление на бившия премиер, че "досега приоритетите на ГЕРБ са били едни, вече са осъществени и сега обществото иска да види още". Платформата бе представена като "надграждане" на постигнатото досега, но в действителност се обещават неща, по които формацията вече е поемала ангажименти, но не е направила нищо съществено през двата си управленски (полу)мандата.
Не е ясно кои осъществени приоритети има предвид Борисов, но нека напомним, че в програмата на скоропостижно отишлото си поради неговия инат правителство имаше 250(!) приоритета. Ако се надява, че всичко обещано през 2014-а е забравено, вероятно горчиво се лъже. Например, като ангажиментът ежегодно да се отделят по един милиард лева за съживяване на Северозападна България. По този гръмко обявен приоритет наистина бяха изхарчени няколко десетки милиона, но само за… изработването на стратегия за развитие на западащите региони.
Второ, редица от заявените в платформите на партиите намерения се натъкват на прост, но основателен въпрос:
Защо не го направихте досега?
Нещо повече, ключово място заемат ангажименти, които само преди два месеца бяха заклеймявани като популистки и опасни за стабилността на държавата. Най-фрапиращият пример е обещанието за 300 лв. минимална пенсия, което през декември миналата година бе издигнато от обединените Патриоти, но бе отхвърлено от ГЕРБ като "разрушаване на пенсионния модел" и "катастрофа за бюджета" и с аргумента, че необходимите средства за подобен ръст от милиард и половина годишно могат да се набавят единствено чрез повишаване на данъците.
Не по-различно стоят нещата с друго бомбастично обещание – това за 650 лв. минимална работна заплата и 1515 лева средна заплата за страната. В предизборния документ на ГЕРБ смело се предвижда, че брутният вътрешен продукт ще скочи до 120 млрд. лв., и то – по думите на бившия финансов министър Горанов – "устойчиво, без популизъм, без да се очакват чудеса". Съвсем скоро картината изглеждаше съвсем различна, и то според приетата от кабинета "Борисов" тригодишна бюджетна прогноза. Съдейки по нея, минималната заплата през 2018-а и 2019-а не би трябвало да мърда от 460 лева.
Доста се изсили и БСП с посланието за "осем милиона българи и нито един беден". За да нарасне българското население (говоря за реално намиращото се на територията на страната) с поне една трета до осем милиона, са нужни не само огромни усилия и ресурси, но и правилни политики, вероятно за период, по-голям от 20 години. Много по-добре би било да се очертаят няколко приоритета, които поетапно да водят до постепенно овладяване на демографската катастрофа – например, до реалистично повишаване на средния брой деца в семейство (извън малцинствата), намаляване на смъртността, ограничаване на емиграцията. Освен това не е известна държава, в която да няма нито един беден и за съжаление не е за вярване точно България да е първата такава.
Трето, редица предизборни шедьоври попадат под тежките удари на правилата, забраняващи плагиатството, колкото и условни да са те в сферата на политиката. Конкретно ГЕРБ са извършили
масирано и безцеремонно преписване
както от довчерашни партньори, така и от опонентите. От Реформаторите е взета основната идея в антикорупционния закон на Меглена Кунева – създаване на единен орган за борба с корупцията, както и редовния отчет на главния прокурор пред парламента. От БСП пък е преписана идеята за полицейско присъствие във всяко населено място, да не говорим за странната постановка на Екатерина Захариева, че организираната престъпност едва ли не вече не представлява проблем и затова приоритет на правоохранителните органи трябва да стане битовата.
Плагиатството е видимо и в сферата на отбраната и въоръжените сили. Предлага се на военните да се даде правото да задържат лица, нелегално преминали границата, но съвсем неотдавна – при промените в Закона за отбраната и въоръжените сили през 2016-а, категорично и с безброй аргументи бе отхвърлено предложението за предоставяне на полицейски правомощия на армията. След оспорената и дори осмяна идея за връщане на наборната военна служба изведнъж в програмата на ГЕРБ се появява предложение за "доброволна военна служба за младежи и девойки", които са преминали по собствено желание военно обучение и са записани в резерва.
Накрая – бие на очи тежкото
почти шизофренично противоречие
между редица положения в предизборните платформи и упорито провежданите досега политики, без последните да са отменени или дори оспорени. Типичният пример е с "новия любим приоритет" на ГЕРБ – образованието. Наред с добре познатите щедри обещания (двойно увеличение на учителските заплати) – вече давани, но неизпълнени (реалното повишение бе 10 на сто), са застъпени някои наистина нови и заслужаващи подкрепа моменти.
Така, според кмета на София Йорданка Фандъкова, която представи този раздел на платформата, ГЕРБ поема ангажимент "да не се закриват училища заради неправилната формула, която съществува в момента", а също така, че оттук нататък финансирането на училищата няма да зависи само от броя на децата. Това е чудесно, но посочените "неправилни формули" са основни постановки в Закона за училищното образование, който ГЕРБ пробута със зъби и нокти през парламента. Отричането на базисни принципи от рода на "парите следват ученика" ще изисква ясно да се признаят недостатъците на досегашната политика, респ. – съществени нормативни промени, за каквито въобще не става дума в платформата.
Намерението за "справяне с проблема с неграмотността" също се изразява с известния почин "Дайте да дадем". Оказва се, че похвалният призив "всички на училище" ще бъде реализиран предимно с разширяване на добре познати и доказано неефективни репресивни мерки – например чрез утежняване на санкциите срещу родители, чиито деца не ходят на училище. Вероятно самата Фандъкова е наясно с илюзорната полза от посочените мерки, защото след като изброи какво конкретно ще се прави по отношение на ромите, тя погледна към журналистите и допълни: "Наистина!"
