Западният свят е застрашен, както никога досега, самото му оцеляване е под въпрос, заяви американският сенатор Джон Маккейн на конференцията за сигурността в Мюнхен. "Ако някога е трябвало този въпрос да бъде поставен с ужасяваща сериозност, то е именно сега", изтъкна той.
Независимо дали Маккейн, който е известен като яростен критик на американския президент Доналд Тръмп и външнополитическия му курс, сгъстява боите, за да изплаши европейските съюзници, е факт, че те са в безпрецедентна ситуация. Въпросът за сигурността на Европа, който по подразбиране се смята от десетилетия насам решен благодарение на ролята на Съединените щати като неин гарант, е поставен на дневен ред. И макар че американският вицепрезидент Майк Пенс и министърът на отбраната Джеймс Матис увериха европейците, че Америка остава, както винаги, ангажирана с тяхната сигурност, това едва ли разсея опасенията им. Впрочем думите на Пенс в централата на алианса в Брюксел, че "търпението на американците не е безкрайно", не би трябвало да звучат утешително.
Изправена пред такова предизвикателство, логично би било Европа да сплоти редиците и да потърси общ отговор и изход. Случва се обаче точно обратното, което пролича особено ясно при напомнянето, че от 28 страни членки на НАТО едва четири изпълняват ангажимента си да отделят за отбрана 2 на сто от брутния си вътрешен продукт – Гърция, Естония, Полша и все по-отдалечаващата се от Европа Великобритания. Що се отнася до Съединените щати, те отделят 3.6 на сто, което се равнява на 650 млрд. долара, или 70 на сто от всички военни разходи на алианса.
Германският канцлер Ангела Меркел се очерта като главен застъпник на тезата, че сигурността не се ограничава само до военните разходи и че като разходи за нея е необходимо да се отчита и изхарченото за хуманитарни цели в кризисни райони. По думите й: "Когато помагаме на хората в техните държави да живеят по-добре и така предотвратяваме кризи, това също е принос към сигурността."
На практика тя подкрепи казаното от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер: "Не ми харесва, че американските ни приятели свеждат понятието за сигурност само до военния компонент. Трябва да се развива модерна политика на стабилността, която се състои от няколко компонента." Юнкер смята, че ако се погледне какво прави Европа в отбраната – плюс помощта за развитие, плюс хуманитарната помощ, съпоставката със САЩ започва да изглежда по-различно.
Срещу позициите на европейските лидери се изправи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. В интервю за Ройтерс той каза, че не бива да се поставя въпросът "или развитие, или сигурност", а са нужни и двете. По повод позицията, че едните разходи заместват другите, Столтенберг отбеляза, че ООН вече е определила 0.7 на сто от брутния вътрешен продукт да се отделят за международно развитие, което е различно от онези 2 на сто за отбрана.
Позициите на германския канцлер и председателя на Европейската комисия не са споделяни не само от ръководството на алианса. Разлика във възгледите се очертава и според географския признак – докато Централна и Южна Европа се борят с проблемите, породени от бежанска вълна, съюзниците от източната част на континента и по-специално Полша и балтийските републики се чувстват много по-застрашени във военно отношение. Показателна беше реакцията в Мюнхен на бившия военен министър на Латвия Артис Пабрикс спрямо германските аргументи. "За мен като латвиец не звучи добре, че охраната на границите ми и сигурността на страната ми ще са застрашени заради това, че някои европейски държави не плащат своя дял", заяви Пабрикс, при все че Латвия също дава далече под 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
В подкрепа на германската теза вицеканцлерът Зигмар Габриел обясни, че за да покрие двата процента за отбрана, Германия трябва да изразходва допълнителни 25 млрд. евро. В момента обаче тя дава годишно по 30-40 млрд., за да приютява бежанци, "заливащи страната ни, защото нечии военни интервенции преди години ужасно са се объркали", подчерта Габриел, хвърляйки обратно топката в полето на Съединените щати. За отбелязване е също така, че посочената от Габриел сума представлява между 1 и 1.2 на сто от БВП на Германия – значително повече от исканите от ООН 0.7% за хуманитарни цели.
Независимо че аргументите на германския вицеканцлер звучат логично, все по-ясно става, че на германците ще им се наложи да обърнат по-голямо внимание на собствената си отбрана. "Трябва да докажем, че може да се разчита на нас", призова председателят на Комисията по външни работи в Бундестага Норберт Рьотген. "Не можем след края на Студената война да прехвърляме другиму грижата за европейската сигурност", бе неговото становище. В крайна сметка Рьотген формулира отдавна назрелия проблем: след като Желязната завеса вече я няма, отказът на Европа сама да се грижи за сигурността си единствено намалява тежестта й на световната сцена.
