Инвестираме чрез БФБ в държавни облигации
20.2.2017 Стандарт, Гражданите и фирмите ще могат да инвестират в държавни ценни книжа, които ще се търгуват на БФБ-София. Новата възможност ще даде добра алтернатива за инвестиране на свободните средства на домакинствата и фирмите на фона на падащите лихви по банковите влогове. А съгласно законодателен пакет на ЕС, крайният срок за ефективното въвеждане на търговията с ДЦК на място за търговия е юли 2018 г. Но вероятно сделки с ДЦК на родната борса ще може да се правят още през месец май тази година. Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2017-2019 г. предвижда вторичният пазар на държавни ценни книжа (ДЦК) да бъде насърчен чрез създаването на възможност за сключване на сделки на регулиран пазар, както и на платформа за електронна търговия. Вторичната търговия на ДЦК ще бъде допусната едновременно на "БФБ-София" АД и на системата E-Bond – електронна функционалност към платформата Bloomberg, казаха от Министерството на финансите. До това решение се е стигнало след извършен анализ на различните алтернативи за избор на място за търговия, който е направен в тясно сътрудничество с основните пазарни участници. За да станат тези промени възможни ще бъдат направени промени в наредбата за търговия с ДЦК, които вече са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане.
В резултат на възможността ДЦК да се търгуват на БФБ и на системата E-Bond ще се улесни достъпът до тях на по-широк кръг инвеститори, включително чуждестранни, посредством свободно достъпни и справедливи цени. Така гражданите и фирмите също по-лесно ще може да инвестират в ДЦК, като ще бъде необходимо само да си изберат инвестиционен посредник, който да дава поръчки на БФБ от тяхно име. С законодателния пакет на ЕС се въвежда и нов вид място за търговия OTF – организирана система за търговия (ОСТ), с цел финансовите пазари да станат по-прозрачни и по-ефективни и да бъдат създадени условия за равнопоставеност между различни места, предлагащи многостранни търговски услуги. ОСТ означава многостранна система, която не е регулиран пазар или многостранна система за търговия и в която многобройни интереси на трети лица за покупка и продажба на облигации, структурирани финансови продукти, квоти за емисии или деривати могат да доведат до сключването на сделки.
………….
Финансовото министерство затяга контрола по сделките с ДЦК
7.2.2017 Инвестор, С промените в Наредба 15 ще отговорим на повишените европейски изисквания за прозрачност при търговията с финансови инструменти
Финансовото министерство обмисля да затегне контрола над сделките с държавни ценни книжа, като осъществи промени в Наредба 15 за контрола върху тези сделки, става ясно от справка в сайта на ведомството.
В мотивите към проекта за изменение на наредбата е посочено, че се налага разширяване на обхвата на подзаконовия нормативен акт.
По-конкретно, разпоредбите в наредбата ще се прилагат и по отношение на контрола върху системите за регистрация на сделките с ДЦК, сключени на регулиран пазар или многостранна система за търговия (МСТ).
Уточняваме, че многостранната система за търговия е пазар, организиран от инвестиционен посредник или пазарен оператор, която комбинира насрещни нареждания на трети лица (клиенти на участниците в системата) за покупка и продажба на финансови инструменти. Казано с прости думи тя представлява нещо като малка борса, но с много по-гъвкави правила и изисквания както за компаниите, така и за инвеститорите.
Вече ще се разграничават сделките и операциите, извършвани на първичен пазар от регистрацията на сделки на вторичен пазар, включително и такива, сключени на регулиран пазар и МСТ.
Регулирането и контролът по наредбата включват не само регулирането и контрола върху сделки с ДЦК на първичен пазар, но и на вторичния пазар. Предвидените изменения в подзаконовия нормативен акт няма да дерогират правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН) по отношение на търговията извършвана на регулиран пазар и МСТ с ДЦК, уточняват от финансовото министерство.
Безспорно е, че надзор върху организираната търговия на финансови инструменти, каквито са и ДЦК на регулиран пазар и МСТ се осъществява от КФН, в качеството ѝ на основен регулаторен орган на капиталовия пазар.
„Предвид обстоятелството обаче, че приключването на сделките с ДЦК на регулиран пазар и МСТ, регистрацията и сетълментът ще се извършват по реда на Наредба 5 за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа и Наредба 31 за сетълмент на държавни ценни книжа, то компетентни да регулират и осъществяват контрол върху това са министъра на финансите и БНБ“, пише в мотивите към проекта за промяна на наредбата.
Според подчинените на служебния финансов министър Кирил Ананиев предложеният проект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Измененията няма да доведат и до увеличаването на разходите за участие на пазарните участници в системите, категорични са от МФ.
Реализацията на предложените промени ще насърчи развитието на вътрешния пазар на държавни дългови инструменти и допълнително ще стимулира привличането на чуждестранни инвеститори в местни ДЦК. Проектът е и задължителна предпоставка за посрещане на повишените европейски изисквания за прозрачност при търговията с финансови инструменти. В допълнение, чрез реализацията на този проект ще се постигне и по-висока степен на хармонизация в сферата на пост-трейдинг инфраструктурата, уточняват още държавните финансисти.
……….
Проект на Наредба за изменение на Наредба № 15 от 4.10.2007 г. за контрол върху сделките с държавни ценни книжа
В предложения проект за изменение на Наредба № 15 от 4.10.2007 г. за контрол върху сделките с държавни ценни книжа (Наредбата) се налага разширяване на обхвата на подзаконовия нормативен акт, като същият следва да се прилага и по отношение на контрола върху системите за регистрация на сделките с ДЦК, сключени на регулиран пазар или многостранна система за търговия (МСТ). Във връзка с това са и измененията, предложени в чл. 1, с които се разграничават сделките и операциите, извършвани на първичен пазар от регистрацията на сделки на вторичен пазар, включително и такива, сключени на регулиран пазар и МСТ.
С оглед на това, са прецизирани и текстовете на чл.2 и чл.3 от наредбата, в които е направено допълнение, че регулирането и контролът по Наредбата включват не само регулирането и контрола върху сделки с ДЦК на първичен пазар, но и регулирането и контрола върху регистрацията на сделките с ДЦК на вторичния пазар. Предвидените изменения в Наредбата няма да дерогират правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН) по отношение на търговията извършвана на регулиран пазар и МСТ с ДЦК.
Отговорна дирекция: „Държавен дълг”
E-mail: [email protected]; [email protected]
………….
МОТИВИ КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 15 НА МФ И БНБ ОТ 4.10.2007 Г. ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ СДЕЛКИТЕ С ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА
Издадена от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 85 от 23.10.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.
В предложения проект за изменение на Наредба № 15 от 4.10.2007 г. за контрол върху сделките с държавни ценни книжа (Наредбата) се налага разширяване на обхвата на подзаконовия нормативен акт, като същият следва да се прилага и по отношение на контрола върху системите за регистрация на сделките с ДЦК, сключени на регулиран пазар или многостранна система за търговия (МСТ). Във връзка с това са и измененията, предложени в чл. 1, с които се разграничават сделките и операциите, извършвани на първичен пазар от регистрацията на сделки на вторичен пазар, включително и такива, сключени на регулиран пазар и МСТ.
С оглед на това, са прецизирани и текстовете на чл.2 и чл.3 от наредбата, в които е направено допълнение, че регулирането и контролът по Наредбата включват не само регулирането и контрола върху сделки с ДЦК на първичен пазар, но и регулирането и контрола върху регистрацията на сделките с ДЦК на вторичния пазар. Предвидените изменения в Наредбата няма да дерогират правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН) по отношение на търговията извършвана на регулиран пазар и МСТ с ДЦК. Безспорно е, че надзор върху организираната търговия на финансови инструменти, каквито са и ДЦК на регулиран пазар и МСТ се осъществява от КФН, в качеството й на основен регулаторен орган на капиталовия пазар. Предвид обстоятелството обаче, че приключването на сделките с ДЦК на регулиран пазар и МСТ, регистрацията и сетълментът ще се извършват по реда на Наредба № 5 за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа и Наредба № 31 от 4.10.2007 г. за сетълмент на държавни ценни книжа, то компетентни да регулират и осъществяват контрол върху това са министъра на финансите и БНБ.
Предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Прилагането на новата уредба няма да доведе до увеличаването на разходите за участие на пазарните участници в системите.
Реализацията на проекта ще насърчи развитието на вътрешния пазар на държавни дългови инструменти и допълнително ще стимулира привличането на чуждестранни инвеститори в местни ДЦК.
Проектът е и задължителна предпоставка за посрещане на повишените европейски изисквания за прозрачност при търговията с финансови инструменти. В допълнение, чрез реализацията на този проект ще се постигне и по-висока степен на хармонизация в сферата на пост-трейдинг инфраструктурата.
С предложения проект на наредба не се въвеждат норми на европейското право.
……………
ПРОЕКТ!
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 15 ОТ 2007 Г. ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ СДЕЛКИТЕ С ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА
(ДВ, бр. 85 от 2007 г.)
§ 1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. С тази наредба се определят редът и начинът за регулиране и осъществяване на контрол върху:
1. сделките и регистрацията на операции, извършени с безналични държавни ценни книжа, наричани по-нататък "ДЦК", на първичния пазар;
2. регистрацията на сделки с ДЦК на вторичния пазар, включително и тези, сключени на регулиран пазар или многостранна система за търговия.“
§ 2. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. Регулирането и контролът върху сделките и регистрацията на операциите с ДЦК на първичния пазар и върху регистрацията на сделките с ДЦК на вторичния пазар обхващат контрола за спазване разпоредбите на Закона за държавния дълг, Наредба № 5 за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа (Наредба № 5 от 2007 г.), Наредба № 31 от 2007 г. за сетълмент на държавни ценни книжа (Наредба № 31 от 2007 г.) и издадените правила и указания от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка (БНБ).“
§ 3. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. Регулирането и контролът върху сделките и регистрацията на операциите с ДЦК на първичния пазар и регистрацията на сделките с ДЦК на вторичния пазар са насочени към осигуряване на справедлив, ефективен и прозрачен пазар на ДЦК, защита интересите на инвеститорите и свеждане до минимум на рисковете в системите за регистрация на ДЦК в съответствие с принципите, приети от CPMI (Committee on Payment and Market Infrastructures) и IOSCO (International Organization of Securities Commissions) и стандартите към системите за клиринг и сетълмент на ценни книжа приети от ESCB (European System of Central Banks) и ESMA (European Securities and Markets Authority).“
§ 4. В чл. 7, ал. 3, т. 6 накрая думите „операции на първичния пазар на ДЦК“ се заменят с „операции на пазара на ДЦК“.
…………….
Стратегията за развитие на българския капиталов пазар е приета на заседание на Съвета за развитие на капиталовия пазар, проведено на 17 Ноември 2016 г.
През последните години, основно поради ефекта на глобалната криза, наблюдаваме намаляване на инвестициите в България – както в частния, така и в обществения сектор.
Въпреки много високата си ликвидност, банките се въздържат от кредитиране поради високия риск, произтичащ от ниското ниво на капитал и активи на българските дружества.
Теоретично, възможностите за финансиране са три:
– собствени резерви и натрупвания на предприятията,
– привличане на инвеститори (външни и вътрешни) и
– европейски програми.
В последните 10 години за инвестиции, както в публичния, така и в частния сектор, се разчита основно на европейските програми.
Едновременно с това, в глобален мащаб има наличие на огромни инвестиционни ресурси, които за съжаление заобикалят България въпреки благоприятните данъчни условия. От две- три години се наблюдава много силен интерес за инвестиции в нововъзникващи и развиващи се пазари, като Централна и Източна Европа са едни от основните дестинации, но не и България.
В България също имаме наличен огромен инвестиционен (дългосрочен) ресурс, акумулиран в пенсионните фондове – над 10 млрд. лв.; в застрахователните дружества, във взаимните фондове. За съжаление, поради ниската ликвидност и нормативните ограничения, значителна част от този ресурс се инвестира извън България.
Причините за слаб капиталов пазар от началото на прехода е липсата на държавна политика в посока неговото развитие и на фондовата борса като канал за привличане на инвестиции.
Важно за бъдещето на икономиката на страната е развитието на капиталовия пазар и привличането на инвестиции през фондовата борса да се превърне във водещ приоритет на България.
По данни на Световна банка от 2013 година, ръстът на пазарната капитализация спрямо БВП с всеки 10 процентни пункта води до нарастване приблизително с 2500 долара на БВП на глава от населението. В момента капитализацията на БФБ е под 12% от БВБ, в развитите европейски държави е 60 – 100% а в САЩ и Великобритания – 120% от БВП.
При анализ се установява , че българският капиталов пазар има следните основни проблеми:
1. Недостатъчна ликвидност;
2. Липса на достатъчно добри инструменти и компании за инвестиране;
3. Липса на инструменти с достатъчно голям обем за привличане на големи институционални инвеститори;
4. Оттегляне на чуждите инвеститори след 2008 година;
5. Недостатъчна финансова грамотност.
За да бъдат адресирани цитираните проблеми е необходимо да се предприемат действия в следните основни направления:
1. Увеличаване на набора от финансови инструменти (ФИ), търгувани на БФБ в следните направления:
a. По качество – подобряване на качеството на съществуващите инструменти чрез работа с търговските дружества в посока по-добро корпоративно управление, публикуване на информация и др. Усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на правилата за дългови финансови инструменти;
b. По видове – разнообразяване на палитрата от предлагани ФИ чрез стартиране на пазари за ДЦК, структурирани инструменти (сертификати), създаване на деривативен пазар и др.;
c. По обем – стимулиране на емитентите и мажоритарните собственици да увеличават обема на свободно търгуваните акции (free float), капитализация през капиталовия пазар на големи държавни дружества и др.;
d. Запазване на съществуващите и създаване на нови стимули в нормативната база за това компаниите да бъдат публични;
в т.ч.:
7. Стартиране на вторичен пазар на ДЦК на БФБ
Срок за изпълнение: Юни 2017 г.
