Кой не се е замислял за работа, която не изисква да прекараш половината си живот зад компютъра?
Марк Франчик се трудел в най-голямата американска банка JP Morgan Chase. За десет години направил добра кариера и освен всичко друго участвал в организирането на най-голямата сделка с ценни книжа в историята на САЩ. "Плащаха ми фантастични пари. Много повече от необходимото за охолен живот – спомня си той. – Но не ми оставаше никакво време, за да се насладя на всичко това." Заради преумората страдал от ужасно главоболие и разбирал, че рано или късно натоварването ще го съсипе. Само че не искал да се откаже нито от позицията си, нито от заплатата си. Веднъж в 3.00 часа през нощта загубил съзнание в празния офис, паднал на пода и си ударил главата. Първата му работа, когато дошъл на себе си, била да допълзи до компютъра, за да изпрати електронно писмо и едва после извикал бърза помощ.
В продължение на две години Франчик събирал смелост, за да напусне мястото, което го убивало бавно. След което дълго мислил с какво да се занимава в бъдеще и накрая се записал в кулинарно училище. Сега бившият банкер работи като сладкар в един нюйоркски ресторант. Заплатата му е няколко пъти по-малка, но пък се наслаждава на свободното си време и не прекарва петъчните вечери в обсъждане на финансови модели.
Американката Джули Ан Кайзер имала малка ПР-компания, която й носела няколко стотици хиляди долара годишно. Тя можела да си позволи дрехи от най-добрите дизайнери, пластични операции и редовна почивка в различни кътчета на света. Въпреки това животът й изглеждал празен и безсмислен. Веднъж след работа се хванала, че едновременно гледа телевизия, прелиства списание и реди пасианс на мобилния си телефон.
Джули искала да се занимава с нещо обикновено и истинско и когато разбрала, че наблизо продават ферма, я купила, без да се замисли. След три седмици се преместила в селския си дом върху собствената си земя. Сега развъжда кози и печели от продажбата на мляко и сирене. Понякога бившата й фирма й прехвърля дребни задачи, които може да изпълнява дистанционно. Доходите й са три пъти по-ниски от предишните и се налага да пести, но не съжалява за избора си. "Ако токът през зимата спре, знам как да запаля огън. Ако нещо се случи с кладенеца, мога да сляза до езерцето, да натроша леда, да го стопя на печката и да нахраня животните. Козите ми дават мляко, а кокошките – яйца, Събужда ме слънцето, а не будилник", изтъква младата жена.
Британецът Гари Стокър завършил Оксфордския университет, станал юрист и започнал работа в международна консултантска компания. Нещата вървели добре и заплатата му била висока. Веднъж, след особено успешен месец, шефът му отбелязал: "Скоро ще печелиш толкова, че никога няма да можеш да си тръгнеш." Началникът искал да вдъхнови служителя си, но думите му предизвикали обратен ефект – Стокър се изплашил. Той не желаел да бъде юрист цял живот, колкото и да му плащат. Стар приятел му подхвърлил необикновена идея – да основат пътуващ цирк. Двамата поръчали най-голямото шапито във Великобритания и наели 20 жонгльори и акробати. Сега гастролират из страната със собствената си трупа. "Постъпих в Оксфорд само за да зарадвам мама, сега знам, че циркът е моята съдба – казва Стокър. – Налага ми се да работя дори повече, затова пък съм напълно свободен. Вълнуващо е, защото всеки ден се случва нещо ново."
