Ангела Меркел бе определила идеята, че сега е де факто лидер на западния свят, като "гротескна" и "абсурдна". Тревогата на германския канцлер е разбираема. Модерна Германия няма желание да предвожда Запада и не е достатъчно силна, за да понесе този товар.
Нереалистичните очаквания обаче не са единствената причина за германските безпокойства. Ако г-жа Меркел погледне извън стъклената кутия на канцлерството в Берлин, ще види проблеми по целия хоризонт. На изток са все по-авторитарните и германофобски правителства на Полша и Унгария. Още по на изток е враждебната Русия. На запад са Съединените щати на Доналд Тръмп, а на север – Великобритания на Брексита. На юг пък се намират Италия и Гърция – две страни в затруднения, които все повече обвиняват Германия за икономическите си несгоди.
Като цяло ситуацията сякаш възражда един стар германски кошмар: страхът страната да се окаже в ролята на голяма, изолирана сила в центъра на Европа. Настоящата ситуация е още по-гротескна, защото за разлика от 20-и век сегашната изолираност на Германия не е причинена от собственото й зловредно поведение. Напротив, светът около Германия се променя заради надигащия се популизъм в Европа и САЩ.
Разбира се, има за какво да бъде критикуван подходът на правителството на Меркел към финансовата и бежанската криза. Особено яростни са критиките, отправяни от Варшава, Атина и други столици на ЕС. Никой обаче не поставя под съмнение ангажираността на модерна Германия с либералните ценности у дома и с интернационализма зад граница.
Проблемът е, че непоклатимата ангажираност на Германия с тези ценности се усеща като изключение сред западните страни, а не като правило. Един американски представител, връщащ се от неотдавнашната конференция за сигурността в Мюнхен, отбеляза пред мен, че "било хубаво отново да се намираш в нормална страна". Само дето германската нормалност вече е ненормална.
Опасното и отличителното в положението на Германия особено си проличава при сравнението с международната ситуация, пред която страната бе изправена в средата на 2008-а, точно преди избухването на финансовата криза. През това лято един харизматичен и идеалистичен кандидат за американски президент, наречен Барак Обама, пристигна в Берлин и говори пред огромно и ентусиазирано множество.
В Москва един по-прозападен президент, Дмитрий Медведев, бе заменил Владимир Путин. Разширяването на ЕС на изток наскоро бе приключило и Германия сега бе заобиколена от приятелски демокрации, с които членува в един блок. Изглеждаше, че еврото работи добре, и страните от Южна Европа просперираха и споделяха германския ентусиазъм за Европейския съюз. И Великобритания, и Франция бяха управлявани от проевропейски центристки правителства.
След по-малко от десетилетие всичко е напълно различно. Най-тревожният за Германия развой на събитията е може би този най-близо до нея. ЕС бе създаден като най-сигурна гаранция, че Германия няма повече да бъде изолирана на европейския континент. Великобритания обаче гласува да напусне съюза. Брекситът означава, че ЕС губи страна, която винаги е била от решаващо значение за европейския баланс на силите. Освен това той създаде прецедент за бъдещи напускания. Вече е видно, че ЕС наистина може да се разпадне.
Почти толкова тревожна за Германия е перспективата страните, останали в ЕС, да се откажат от придържането към фундаменталните му ценности и икономическите му правила. Ерозията на демокрацията в Полша и Унгария, съчетана с надигащия се национализъм, силно тревожи правителството на Меркел, тъй като за нея няма ясно лекарство. ЕС трябваше да бъде гаранция срещу такива неща, но той не се справи.
През следващите седмици и месеци популистките и националистически партии ще се представят силно и в холандските, и във френските избори. Мнозина в Берлин се страхуват, че ЕС може да се разпадне, ако Марин Льо Пен стане френските президент през май.
Междувременно в Италия проевропейският център се свива под натиска на финансовата криза. Популисткото и евроскептично движение "Пет звезди" е главната опозиционна сила и може да дойде на власт в следващите 12 месеца. Гръцката дългова криза може скоро да избухне отново.
Развитията в Москва и Вашингтон също дълбоко тревожат управляващите в Германия. Германия бе начело на европейския отговор на незаконното анексиране на Крим от Русия. Цената за това обаче бе рязкото изостряне на отношенията между Германия на Меркел и Русия на Путин. Предвид страховитата история на 20-и век враждебните отношения с Москва оказват особен психологически натиск върху Берлин.
По време на Студената война Западна Германия поне можеше да разчита на непоколебимата подкрепа на САЩ. Но в ерата на Тръмп вече и това не е в сила. Напротив, Тръмп открито демонстрира презрение към Меркел и дава поводи за сериозни съмнение в ангажираността му към западния съюз.
При всички тези проблеми за Германия сега страшно много зависи от френските избори. Ако проевропейският и прогермански Еманюел Макрон стане президент, Берлин ще е щастлив. Избирането му ще извади Германия от нарастващото усещане за изолация и ще даде нови надежди, че френско-германското партньорство ще съживи ЕС. И обратното, ако победи Льо Пен, германският кошмар ще е пълен.
Гидеон Рахман, "Файненшъл таймс"
Превод Иван Гуляшки
