Александър Маринов
След президентските избори и референдума на Слави Трифонов партиите ни проглушиха ушите със заклинания, че са разбрали посланието на народа и обявиха тържествено, че вече ще залагат на личности (каквото и да значи това). В хода на традиционното шоу, наречено "Партийни върхушки редят листи", валяха декларации за "радикално обновяване" и формациите си мереха процентите на "новите лица". Предизборната кампания вече навлиза в заключителната си фаза и като цяло може да се предвиди с достатъчна точност персоналният състав на законодателния орган.
Основният извод, който се налага на базата на този анализ, е, че цялата пара на напъните за кадрово обновяване е отишла в свирката на партийната пропаганда. Партийните ешелони остават на място, натъпкани с познатите до болка персонажи. Някои имена наистина са нови, но типовете депутати не са мръднали и на йота.
Първите редици ще бъдат окупирани от
познатите партийни ръководители
в почти непокътнат състав – ГЕРБ (ан блок без Румяна Бъчварова), БСП (без лустрираните чрез уставната промяна на Нинова, но с няколко привлечени от нея младежи), Обединените патриоти и ДПС (с козметично шкартиране на някои лично неудобни на вождовете). От тази гледна точка политическите баталии на парламентарната трибуна очевидно ще бъдат римейк – по стил и съдържание – на вече втръсналите махленски персонални сблъсъци от телевизионните студиа и фейсбук пърформансите. С едно съществено допълнение – включването в трупата на "звездите от Марешки и компания", за които нищо не е известно, но чието поведение не е трудно да се предвиди, ако отчитаме манталитета на еднолично назначилия ги собственик на поредната партия ЕООД.
В продължение на тази логика може да се предвиди, че без съществени промени ще бъдат и ръководствата на ключовите комисии на парламента – органите, които би трябвало да вършат най-сериозната законодателна работа. В зависимост от изборните резултати и скалъпеното в резултат на следизборните договорки мнозинство (ако такова въобще се пръкне) сред имената на
председатели на комисии
несъмнено ще установим Менда Стоянова, Петър Чобанов или Петър Кънев, Цветан Цветанов или Красимир Янков, Ивелина Василева, Атанас Костадинов или Искра Михайлова, Ивайло Московски, Драгомир Стойнев, Таско Ерменков или Делян Добрев, Хасан Адемов, Светла Бъчварова или Десислава Танева и прочие, и прочие. Респективно, качеството и ефективността на дейността на тези ключови парламентарни органи ще бъдат на познати "висоти". Най-много някои от изброените да станат министри, което в общия случай едва ли буди ентусиазъм.
В този контекст прави впечатление вероятното безпрецедентно оголване на най-големите парламентарни групи от утвърдени юристи с видим законодателен принос (ако игнорираме капацитети като Цачева или Главчев). Но докато все пак ГЕРБ вкарват на терена нов играч като Екатерина Захариева, не е ясно как БСП ще запълни вакуума, зейнал в този сектор след елиминирането на Янаки Стоилов и Михаил Миков.
Продължава да линее представителството на такива масови професионални съсловия като лекарското (с изключение на проф. Анелия Клисарова) и учителското (сред чиито представители се откроява само Ирена Анастасова, но на доста задна позиция в 23-и МИР София). На пръсти се броят авторитетните учени от висши училища и БАН, сред които любопитство буди бъдещото парламентарно поприще на бунтаря-социолог проф. Иво Христов.
Не може да се отрече, че макар и малко на брой, в следващото Народно събрание се появяват няколко авторитетни в своята област личности, които биха могли да допринесат за изработването на качествени законодателни решения – Иван Генов (БСП, енергетика), Константин Попов (ГЕРБ, отбрана и въоръжени сили), както и нови за парламента, но доказали се в местната власт управленци (главно от средите на левицата, като Евдокия Асенова и Никола Динков).
С оправдан интерес очакваме да видим парламентарните превъплъщения на
популярните медийни лица
В това отношение над всички изпъква БСП с цели четирима журналисти водачи на листи. Като прибавим поредица представители на шоубизнеса (наистина с неособено висок шанс за избиране), дебатите в парламентарната зала и в комисиите в областта на културата и средствата за масова информация може би ще представляват някакъв (да се надяваме стойностен) спектакъл. Остава да видим как господарите на думите ще се превърнат в майстори на законотворчеството.
Извън всички изброени категории най-масово присъствие в бъдещия парламент ще има шарената смесица от непознати от гледна точка на качества и приноси лица. Това по принцип не е толкова лошо, стига да не се повтори известният синдром на българската политика – биографиите на политиците да започват от момента на избирането им в Народното събрание. Манията на лотариите наистина е завладяла цялата нация, но би било наистина доста хазартно да разчитаме на случайността при връчването на властта в ръцете на хора, за чиито постижения не можем да установим нищо.
Опитът на партиите да разберат, възпроизведат и експлоатират
"феномена Радев"
се превърна в комедия от грешки, тъй като повечето от новоизлюпените политически надежди не подсказват нито капацитет за сериозна законодателна и политическа дейност, нито потенциала на развитие, демонстриран от новия президент.
Така или иначе, дори при най-оптимистични допускания трябва да признаем, че и в следващия парламент ще бъдат опасно малко хората, способни да разработят и осъществят необходимите нови политики за възхода на страната. По-скоро везните натежават към популярни от други области на живота "нови лица", чието единствено предназначение е да примамят колкото е възможно повече избиратели.
Разбира се, изборите носят потенциала на изненадите, особено предстоящите. Възможно е в бъдещия парламент да попаднат и стойностни личности, неотчетени в предложения анализ. Но това едва ли ще измени общата картина, при която нашият "парламентарен Илия" отново и отново се преоблича, но все си остава същият.
