Колкото повече наближават изборите за следващия Висш съдебен съвет, толкова повече се палят страстите в настоящия. А дежурните обвинения, които си разменят членовете на съвета, придобиват популистките украшения, с които сме свикнали да ни заливат обикновено политиците.
Във вторник (14 март) само в съдийската колегия на ВСС се стигна до два прецедента с откровен политически привкус: да се иска обяснение от член на съвета дали не застрашава независимостта на съдебната власт заради познанството си с бившия правосъден министър и настоящ партиен водач Христо Иванов. А Димитър Узунов направо прати колегите си "да обясняват пред жителите на Галиче" защо и как скандалният им кмет Ценко Чоков се е оказал (макар и за кратко) на свобода.
И двете теми бяха повдигнати по искане на членове на ВСС, които се причисляват към т. нар. "мнозинство" в колегията. Те поискаха да бъдат изслушани двама от "непослушните": Калин Калпакчиев и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Калпакчиев трябваше да отговаря за публикувана в началото на годината снимка, на която той е в компанията на бившия правосъден министър Христо Иванов и съдия Мирослава Тодорова – едно "подведено под дисциплинарна отговорност лице". Калпакчиев не присъства на заседанието, затова тази точка беше отложена за след седмица, за да може да бъде изслушан.
Затова пък на Лозан Панов му беше организиран истински своеобразен разпит за това какви действия е предприел по скандала с определянето на съдийския състав, разглеждал мярката за неотклонение на кмета на Галиче Ценко Чоков в Апелативния спецсъд. Той бе запитан и защо не е поискал наказание за и.д. председателката на съда Даниела Росенова – "контролен похват", който бе без прецедент до момента и който впрочем никога не е прилаган от ВСС към шефа на Върховния административен съд.
Струпването на два толкова популистки хода в един ден сочат за нажежаване на страстите във ВСС. А това няма друго обяснение освен наближаващите избори за нови членове на съвета и вече станалия очевиден спор за технологията, по която те трябва да бъдат проведени.
Вариантите за избора са два: с предварително спазарени кандидати (вече стана ясна идеята за избор на регионален принцип), чийто избор да бъде просто проформа и които просто ще "продължат делото" на сегашните кадровици. Или с издигането на независими кандидати "отдолу" от самите съдии и прокурори (следователите вече се отказаха от тази възможност – единствен кандидат за единственото тяхно място в следващия ВСС остана техният началник, който най-вероятно ще си го и спечели).
В момента битката между лагерите във ВСС е за това, кой от двата варианта ще надделее. И тя допълнително обостря отдавна известната непримиримост между мнозинството и "непослушните" в съвета. Така че можем да очакваме, че размяната на удари по имиджа на знакови фигури и от двата лагера във ВСС ще продължи.
Но докъде ще се стигне противоборството тепърва ще видим – "височинната акробатика" в този цирк още не е излязла на манежа.
Случаят "Ценко Чоков" извади наяве стар проблем в АСНС
През февруари тричленен състав на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) пусна под гаранция Ценко Чоков, а сина му Мартин прати под домашен арест. В Галиче веднага се вдигнаха на протести. Няколко дни по-късно, когато делото срещу Чокови започна, състав на Специализирания наказателен съд върна Чоков в ареста, след като се получиха оплаквания, че е притискал свидетели. А междувременно се появиха и съмнения, че съдийският състав, който е пуснал Чокови на свобода, е определен в разрез с правилата.
По случая започна проверка на ВКС. И се оказа, че всъщност в АСНС няма такива правила. Там, както и в много други съдилища в страната, на случаен принцип се избира само докладчикът по делото – той влиза със своя състав, в който има още двама съдии, с които работят постоянно. Проблемът обаче идва оттам, че в АСНС работят 11 съдии, които трябва да "покрият" четири тричленни състава, защото от 2015 г. щатът е орязан с една бройка. И понеже единият от тези състави винаги остава с човек по-малко, към него се принажда някой друг съдия – на какъв принцип се избира той обаче никой не знае. Стигнало се е дотам, че съдиите съвсем не на шега са предлагали да се слагат имената им в шапка и така да се тегли съдия за четвъртия състав – за да има поне някакво обяснение кой и как е бил "избран" за конкретното дело.
Ситуацията в този съд обаче не е така от вчера – проблемът е от две години. И не само всички съдии в АСНС, но и във ВСС чудесно знаят, че този проблем съществува. Едва след като гръмна скандалът с Чокови, всички изведнъж се загрижиха за случайното разпределение на делата в АСНС. А страстите съвсем се нажежиха именно заради Росенова – защото точно заради липсата на правила никой така и не можа да обясни какво прави тя в съдийския състав, пуснал Чокови на свобода, след като мястото й въобще не е било в него.
Как е станало? В дните, когато делото на Чокови е пристигнало в съда, Росенова е била в отпуск. През това време друг съдия е разпределял делата на случаен принцип – съдия Даниела Врачева. Делото се паднало точно на Врачева, която е трябвало да влезе с другите двама съдии от своя състав. Защо и как вместо третия член на постоянния състав на Врачева е влязла точно съдия Росенова – никой не можа да обясни. "Когато попитахме съдия Врачева защо е направила това, тя не изложи съображения", обясни Лозан Панов. Неговото мнение е, че за скандала с (не)случайния състав, разгледал мярката за неотклонение на Чокови, вината е на Врачева – затова я е предложил и за дисциплинарно наказание. На Росенова пък били дадени препоръки да се направят правила, по които да се работи занапред. И в хода на обсъждането стана ясно, че тя вече ги е изготвила.
Галя Георгиева от ВСС обаче беше категорична: отговорността за организацията на работата в един съд се носи от неговия административен ръководител. Според Георгиева проблеми със случайното разпределение на делата в АСНС са констатирани още през 2013 г. при проверки на инспектората, но оттогава насам нищо не е направено, а Росенова е бездействала. Георгиева поиска и да се направи проверка как са разпределяни делата от 2012 г. насам – за да се види какво въобще е ставало в този съд. Димитър Узунов също директно попита Панов: "Кой носи отговорност за дейността на един съд – председателят, домакинът, призовкарят? Не смятате ли, че председателят трябва да носи отговорност, а не натисналият копчето?" А малко по-късно направо прати несъгласните с тази позиция членове на съвета да се обясняват пред жителите на Галиче.
В цялата тази галиматия единствено Галина Карагьозова се сети, че разисквайки случая, членовете на ВСС дават пълното основание да им се иска отвод по дисциплинарното дело срещу съдия Даниела Врачева – заради взетите, при това публично, становища и позиции по същността на делото.
