Турският президент Реджеп Ердоган вкара отношенията между страната си и ЕС в незапомнена досега криза. Той не се посвени да обвини двама от най-либералните европейски лидери – германската канцлерка Ангела Меркел и холандския премиер Марк Рюте – в ислямофобия и дори в нацизъм. Безпардонността му стигна дотам, че припомни на Холандия вината й за клането в Сребреница по време на войната в Босна.
Влошаването на отношенията между Турция и европейските държави бе продиктувано от отказа на редица градове да допуснат висши представители на Анкара да провеждат агитация сред местните турски общности в полза на предстоящия референдум, предоставящ изпълнителната власт в ръцете на президента Ердоган. Скандалът стигна апогея си, след като холандската полиция спря в Ротердам автомобила, с който се придвижваше турската министърка на семейството и социалната политика Фатма Бетюл Саян Кая, и я ескортира обратно до границата на Германия, откъдето бе дошла.
Последиците от скандала са трудни за предвиждане, но без съмнение няма да са в полза на отношенията между Турция и Евросъюза. Членството на южната ни съседка в общността изглежда по-призрачно от всякога, а отварянето на преговорните глави бе едно от условията за споразумението, което спря бежанския поток към Европа. Впрочем в хода на последната криза бе поставено под въпрос и самото споразумение. Турският министър Йомер Челик заяви в интервю за Ройтерс, че е време то да бъде преразгледано. Освен че ще доведе до трайно политическо охлаждане, кризата застрашава и икономическите връзки – като инвестициите и туризма.
Логичният въпрос, който следва, е дали гласовете на изселниците струваха такава цена? Турците в Холандия са 400 000, в Германия – където са най-много – са между 3 и 4 милиона, но дори и те бледнеят на фона на населението на Турция, което е 80 милиона. Скандалът определено играе в полза на Ердоган, защото той се бори за консолидиране на електоралната подкрепа за референдума през април, и забраните за провеждане на агитация в европейските държава дойдоха в най-подходящия за него момент. Спирането на ораторските изяви на турските министри в Европа дава храна на антиевропейската реторика в Турция и възможност на турската администрация да се представи за жертва на несправедлива кампания, което ще накара много избиратели да гласуват с "да" на референдума, коментира главният президентски съветник Илнур Чевик пред вестник "Дейли Сабах".
Ердоган често обвинява Брюксел, че е непочтен, стреми се да саботира Турция и би предпочел референдумът да не успее, тъй като щял да я направи по-силна. Всъщност приказките му, че ЕС не желае разширяване на неговите правомощия, не са безпочвени – след изнудването, на което подложи съюза при преговорите за сделката за бежанците и след бруталните нарушения на човешките права, извършени след неуспешния преврат, едва ли някой в Европа би искал да види Ердоган като нов султан.
Проучвания на избирателните нагласи отпреди последните събития показваха, че надеждите на европейците може и да се сбъднат. Изследване на агенция "АКАМ" например даваше 42.4 на сто за вот "да" срещу 57.6% за "не". Сега обаче ситуацията е различна – пучът от миналото лято показа, че кризите се отразяват добре на Ердогановите планове.
