Тази седмица на четящата публика бе сервирано поредното разкритие за пране на пари в Русия под гръмкото название ”Пералня” Но всъщност става дума за повторения на стари разкрития, които на 20 март тази година бяха анонсирани от Международния център за разследване на корупцията и на организираната престъпност (OCCRP) и от руския опозиционен вестник „Новая газета”. Става дума за предполагаема схема за пране на пари през Молдова и Латвия, наречена „Ландромат” (на англ. пералня), която е функционирала в периода 2011-а – 2014-а, и за това време, по данни на OCCRP, от Русия са били източени около 21 млрд. долара (700 млрд. рубли по средния курс за онези години).
През тази „пералня” са минавали парични ресурси от най-различни източници: от държавни обществени поръчки в Русия (корупция чрез изкуствено надуване на цените); кражба на активи от руски банки с отнети лицензии и пари от неплащане на дължими данъци, твърдят разследващите. Изнесените от Русия средства са постъпвали по сметки в 732 различни търговски банки в 96 страни по света, а техни получатели са били 5000 хил. компании в различни юрисдикции – от САЩ и ЮАР до Китай и Австралия.
Твърди се, че сред получателите на парите по „молдавските схеми” са идентифицирани бизнесменът Алексей Крапивин, чиито компании са били подизпълнители на руските железници (РЖД); собственикът на IT-групата „Ланит” Георгий Генс и съсобственикът на IT-холдинга „Марвел” Сергей Гирдин. Представител на „Ланит” е заявил пред руската информационна компания РБК, че Генс няма никакво отношение към „молдовската схема”, а представител на „Марвел” е уточнила, че в компанията никога досега не са виждали документите, на които се позовава „Новая газета” и затова не могат да коментират.
Разследващите цитират схеми, които уж били осъществявани в реалния живот. През януари 2011 г. британската компания Valemont Properties Ltd купила полици с номинал от 400 млн. долара от друга британска фирма – Goldbridge Trading Ltd. Гаранти по дълга станали няколко руски компании (включително и ООД „Легат” с номинален директор пенсионера от Москва и гражданин на Молдова Максим Мищечихин). Когато дошло време да се плати по тези полици, всички длъжници съобщили, че признават своите задължения, но нямат пари да ги погасят. Последвало обръщане към съд в молдовската столица Кишинев и издаване на съдебно решение за събиране на „тези дългове” от поръчителите – руски фирми, които си плащат. И парите заминават към Молдова, а от там и към целия свят.
В схемата за износ на парите в чужбина са участвали 18 руски търговски банки, като 15 от тях са загубили банковия си лиценз в периода 2013-а-2016-а. Става дума за трезори като банка „Стратегия”; Интеркапитал-Банк; Първа чешко-руска банка; Инкредбанк; „Европейски Експрес”; МБФИ; „Юникор”; „Рублевский”; „Руски финансов алианс”; Смартбанк (до есента на 2011-а се е наричала ЗАТО-Банка) и Маст-банка. Но най-големи количество от пари са били превъртени към Молдова през други кредитни институции – Руски земелни банк и банка „Западна”, която към периода на осъществяване на тези съмнителни операции е принадлежала на банкера Александър Григориев, който по-късно е задържан и обвинен в незаконен износ от Русия в чужбина на близо 50 млрд. долара, уточняват от руското МВР.
В международното разследване фигурира и друга руска банка – РосЕвроБанк, която за разлика от посочените финансови институции, е изпълнявала в схемите ролята на банка получател. През нея откраднатите и изпрани пари са се връщали обратно в Русия, но вече като анонимен офшорен ресурс. Влизащата в първата петдесетица по размер на активите си кредитна институция не желае да бъде замесвана по никакъв начин в престъпните „молдовски схеми”. „Споменаването на нашата банка в публикациите на „Новая газета” е пълна изненада, защото нямаме никакво отношение към тези престъпни схеми. РосЕвроБанка работи в пълно съответствие със законодателството на Руската федерация и на нормативната уредба на Централната банка”, заявил представител на РосЕвроБанка.
Според проучванията по-голяма част от изнесените незаконно от Русия пари са средства, получени от „сив внос”. Схемата изглежда така: руските митничари създават неизпълними условия за внос на стоки в страната, поради което бизнесмените избират да внасят стоки чрез спедиторски компании, често пъти свързани със самите чиновници. Срещу своите „услуги” посредниците взимат комисиони, достигащи до 30-40% от стойността на стоката. Освен това ”всички импортни сделки" са се осъществявали чрез фиктивни компании, които не плащат данъци и мита.
Но това е вече минало. Сега мащабите на стойността на вноса в Русия значително са се свили: ако в периода 2011-2014 г. делът на сивия внос е достигал до 25–30% от целия обем на импорта, сега той не надвишава 5%”, посочва водещият експерт в института „Център за развитие” на Висшата школа по икономика Сергей Пухов.
Та затова от тези поредни сензационни разкрития не може да се очаква новина. Просто става дума за поредния претоплен борш на тема „международна борба с корупцията”.
