Социолози и изборни експерти очакват между 3.5 и 4 млн. души да се явят пред урните на предсрочния вот за парламент на 26 март. Тази избирателна активност е по-висока в сравнение с изборите през 2014-а.
Според агенция АФИС е вероятно действителната бройка на пусналите бюлетина да достигне стойности от 3.7-3.75 млн. души. От гледна точка на закона обаче базата, върху която ще се разпределят гласовете на участниците в надпреварата, ще остане по-ниска – около 3.5 млн. души, тъй като от числото на явилите се пред избирателните урни ще се приспаднат избралите опцията "Не подкрепям никого" (2-3%), както и делът на недействителните гласове. На парламентарни избори те традиционно варират между 150 и 200 хиляди, припомнят социолозите. С други думи, четирипроцентовият праг за влизане в Народното събрание ще се равнява на около 130-135 хил. гласа, което не е непостижима цел за две от формациите, намиращи се на ръба – "Реформаторски блок – Глас народен“ и "АБВ – Движение 21“.
По данни на "Алфа Рисърч" пък между 3.6 и 3.7 млн. души ще упражнят правото си на глас, или 62% от живеещите в страната – приблизително 6 млн. пълнолетни граждани.
И двете агенции отчитат, че през последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили своя избор. До 12 на сто намаляват сигурните, че ще гласуват, но все още не взели окончателно решение чия бюлетина да пуснат. Макар този дял да изглежда нисък, става въпрос за малко над 360 000 души. А при запазващите се къси дистанции между партиите тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии.
При по-ниска от прогнозната активност и при по-нисък дял на недействителните гласове предимство ще получи БСП. При активност около и над прогнозната и при по-висок дял на недействителните гласове предимството е за ГЕРБ. При всяко положение обаче силите между двете водещи политически сили са изравнени и която и от тях да спечели, преднината й ще е несъществена.
Анкетите на АФИС показват, че партиите на Бойко Борисов и Корнелия Нинова са с равни възможности за първо място (разликата варира около 1 процент). Социалистите имат предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели.
"Алфа Рисърч" пък отчита 2.6% преднина на ГЕРБ (31.7%) пред БСП (29.1%) сред твърдо решилите да гласуват. Много близки са позициите между "Обединени патриоти" (8.9%) и ДПС с 8.4 процента. Разликата между тях е, че ДПС рязко мобилизира вота си през последните дни, докато при националистите се наблюдава лек отлив в рамките на кампанията. Партия "Воля" на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6.8% подкрепа, но поради неясния политически профил на тази нововъзникнала формация са възможни по-широки амплитуди, смятат социолозите. Коалицията "Реформаторски блок – Глас народен" финишира точно на четирипроцентната бариера в проучванията. За нея мобилизацията на колебаещите се все още десни избиратели ще е решаваща за присъствието й в парламента.
