Християнската църква днес отбелязва Благовещение – празникът напомня за благата вест, с която Архангел Гавриил известил Дева Мария, че ще стане майка на Божия син.
В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците.
През деня и нощта на Благовец започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите.
Макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Пекло се пита, която намазана с мед, се раздавала на съседи и близки.
Нехристиянски, езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.
