Пролетта по принцип е хубав сезон, но не и за софийските шофьори. Зейналите след снеговете и дъждовете дупки по пътищата са толкова много, че опитите за избягването им са безсмислени. Защо обаче улиците ни са токова разбити? Нали се харчат достатъчно пари за поддръжката им? Само в столицата за това всяка година отиват по около 40 млн. лева. С толкова пари за няколко години уличната мрежа можеше коренно да се промени, но явно нито ангажираните с поддръжката й, нито местните власти имат желание за промени. За общинари и изпълнители е много по-изгодно, когато положението стане нетърпимо, да се запълва по някоя и друга дупка и упражнението периодично да се повтаря. Ето защо, вместо цялостно преасфалтиране, ремонтите у нас продължават да се правят по познатия ни до втръсване начин – спиране на движението, шумно и прашно рязане на асфалта и запълване на кратерите след ден-два, когато вече десетки автомобили са потрошени от преминаването през острите им ръбове.
Производството на един тон плътен асфалтобетон (по договор между фирмите за поддръжка и общината) струва на столичани 101.5 лева. Полагането му, включително и транспортът, върви по 22.94 лв. на тон. При тези параметри закърпването на дупки излиза между 30 и 40 лв. на кв. метър в зависимост от дебелината на полагания асфалт. А ако запълването на пукнатини става чрез по-модерния инжекционен метод, при който не се изрязва нарушената пътна настилка, цената е 500 лв., но за кубик впръскана асфалтова смес. Тоест, крайната сметка излиза почти същата. При тези цени става още по-непонятно къде и как се харчат десетките милиони левове за поддръжка на столичната пътна мрежа? Ако приемем, че една четвърт от годишния бюджет, или 10 млн. лв., отиват само за пълненето на дупки, би следвало да се ремонтира площ от над 285 хил. кв. метра. А при ширина на градските улици от 7 до 9 м, това са си 30-40 км изцяло подновена настилка.
Друга изключително болна тема за шофьорите са множеството пропаднали ревизионни шахти и улични оттоци. Техният ремонт също се оказва не чак толкова скъп – между 50 и 80 лв. за брой. Което ще рече, че с не повече от 8000 лв. биха могли да се поправят цели 100 шахти. Стига, разбира се, някой да разпореди.
Играещите тротоарни плочки, които успешно препъват, а в дъждовно време и цапат пешеходците, могат да бъдат изцяло подменени срещу 31-33 лв. на кв. метър с включена доставка на материалите. Само че пари за такива екстри нямало.
Иначе Столичната община е подписала още през 2015-а дългосрочни договори с шест фирми, които ще извършват "уникалната" по своята същност дейност – "пълнене на дупки". До края на 2019-а те ще си разделят общо над 163 млн. лева. За улиците в районите "Витоша", "Лозенец", "Средец" и "Триадица" се грижи "Трейс груп холд". "Пътища и съоръжения" пък спечели "Оборище", "Сердика", "Подуене" и "Нови Искър". "Панчарево", "Младост", "Студентски" и "Изгрев" са в ръцете на "ГБС-Инфраструктурно строителство", а "ПСТ Груп" отговаря за "Овча купел", "Банкя", "Красна поляна" и "Красно село". С апетитни контракти са и две по-малко известни дружества – пернишкото "ДЛВ" на Станислав Любомиров и италиано-българският консорциум "Амфисия" (обединяващ "Франко Джузепе" и "Нови технологии на България"). Първата компания обслужва районите "Искър", "Слатина" и "Кремиковци", а втората – "Люлин", "Възраждане", "Илинден", "Надежда" и "Връбница".
