Най-често клиентите на банките задават въпроса ще продължат ли да падат лихвените проценти по кредитите? Най-често банкерите им отговарят, че това ще продължи да се случва, но с много по-бавни темпове, отколкото ставаше през 2015 и 2016-а. Прогнозите са, че към юни-юли 2017-а лихвите по депозитите ще спрат да се свиват, а за тези по кредитите такъв процес ще започне до края на годината. След това посоката им на движение ще е само нагоре. Единственото, което не е ясно, е колко стръмна ще е кривата на тяхното изкачване. Но още отсега е безспорно ясно, че този процес на движение на лихвените равнища – и по кредитите, и по депозитите на гражданите и фирмите, не зависи от волята на българските банки. Той изцяло е подвластен на лихвената политика на ЕЦБ и на световните пазари, които определят цените на банковия ресурс в евро. Защо е така? Отговорът е прост.
Пазарът на ресурс е интернационален
за разлика от този на кредитите. А след последните промени в европейското законодателство всяка българска фирма и всеки български гражданин може да открие депозит или сметка във всяка банка в ЕС, която му предлага най-изгодните за него лихвени условия. Вярно е, че много хора у нас не предприемат такива действия – било поради незнание, или заради езиковата бариера. Проблемът е, че над 75% от привлечения ресурс в българските банки принадлежи на фирми и на граждани, чиито спестявания надхвърлят 100 хил. лв. – ще рече, сравнително заможни хора, за които езиковата бариера или липсата на информация не са ограничение, което може да ги спре да направят депозит извън страната. И те много бързо ще пренасочат парите си към друга държава от ЕС, ако там лихвените условия са по-добри. Освен това лихвените равнища по кредитите в евро, с които работят българските банки – и фирмените, и ипотечните, и потребителските, са базирани на международния лихвен индекс ЮРИБОР. А той се формира като отражение от сделките на европейския междубанков пазар. Тръгне ли този индекс нагоре, лихвите в България и по депозитите, а оттам и по кредитите в евро ще го последват. Това пък ще повлияе да скочат и лихвите по кредитите, и депозитите в левове. Ако това не се случи, ще започне много бързо превалутирането им от левове в евро. По този начин движението на международните лихвени индекси влияе и върху
СОФИБОР – базовата лихва за договорите в лева
Бързият преглед на условията по потребителските и ипотечните кредити, деноминирани в национална валута, които предлагат петте най-големи банки в България, показва, че четири от тях ползват СОФИБОР при формирането на цената на заемите за граждани. Това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ и Пощенска банка. Единствено Първа инвестиционна банка ползва като база т.нар. Лихвен процент, базиран на спестяванията. Но спазвайки изискванията на законите за потребителския и за жилищните кредити, тя е публикувала подробна информация за методиката, по която формира тази своя лихвена база.
Банките, които ползват СОФИБОР при ценообразуването за предоставяне на заеми, държат над две трети от пазара на заемите за граждани. По тази причина въпросният лихвен индекс има огромно влияние върху онова, което се случва с финансите на значителна част от населението и върху голям дял от банковия бизнес. Затова
решението на БНБ да излезе
от състава на комитета, който изчислява СОФИБОР, може да има сериозни последици както за кредиторите, така и за кредитополучателите – явно за много широк кръг лица. Въпросът е в това, че досега БНБ извършваше техническата работа по обработката на данните и изчисляването на СОФИБОР. Заради европейския Регламент 1011 сега другите двама участници в комитета по изчисляването на СОФИБОР – Асоциацията на банките в България и Дилърската асоциация, трябва или да се откажат от СОФИБОР и той да изчезне. Или те трябва да създадат специална институция, която да се занимава с тази дейност. А тази структура трябва да бъде и лицензирана от БНБ.
Тези действия са сериозно предизвикателство, защото ако например банките се откажат от СОФИБОР и преминат към друг лихвен индекс за определяне на ценовите условия на кредитите си, те ще трябва да променят всички сключени досега договори. Което пък ще изисква съгласието на клиентите – също съвсем не лесна задача.
В случай че АББ и дилърската асоциация решат да изградят институция, която ще продължи да изчислява СОФИБОР, това ще изисква определени човешки, административни и финансови усилия.
Но и това е не толкова важно. По-важното е, че по този начин искат или не банките ще поемат изцяло на гърба си репутационния риск, който съпровожда движението на лихвения индекс. С други думи, всички обвинения, които биха отправили публиката или политиците от
покачването на базовата лихва по кредитите
ще се сринат като лавина върху главите на администраторите на индекса. Ще е доста трудно, да не кажем невъзможно, да се обяснява на широката публика, че СОФИБОР се покачва заради независещи от банките обективни причини, а не защото институцията, която го изчислява, е решила така. Репутационният риск, за който става дума, е огромен и по всяка вероятност това е една от причините БНБ да се дистанцира от изчисляването на СОФИБОР. Истината е, че по силата на своята функция и ангажименти БНБ е длъжна да осъществява пруденциален надзор, чиято единствена задача е да гарантира стабилността на банките и по този начин да се защитят интересите на вложителите и на другите кредитори, които предоставят свои средства на банките. Изпълнението на тази задача изключва възможността БНБ да се грижи за интересите на лицата, взели заеми от банките. За правата на гражданите в това направление по закон се грижат омбудсманът и Комисията за защита на потребителите. Но по неписано правило много от хората, взели кредити, се обръщат към БНБ и необосновано търсят обяснение от нейните структури, когато лихвените индекси се покачват. Затова, като се оттегля от процедурите по изчисляването на СОФИБОР, централната банка се опитва да отстрани всякакви формални поводи за обвинения срещу нея с оглед на
очакваното повишение на лихвените индекси
А че то ще се случи няма никакво съмнение. Въпросът е докъде могат да скочат лихвите и по-специално СОФИБОР. Равнищата, до които този индекс ще достигне, не след дълго могат да бъдат предсказани с голяма доза точност, като се отчетат икономическите цикли. Казано по друг начин – опитът от изминалите години дава възможност да се предвиди какво ще се случи в близкото бъдеще. Сега тримесечният СОФИБОР е около 0.12%, а през 2012-а е бил около 3.5 процента. Ако се върнем в 2008-а – годината на най-висока кредитна активност, ще видим, че СОФИБОР е гравитирал между 7 и 8 процента.
Всичко това означава, че най-вероятно през следващите шест-седем години СОФИБОР може да се върне на нива от 5-6 процента. Какво би означавало това за двадесет и пет годишните жилищни кредити, които сега се предлагат при лихва от СОФИБОР плюс надбавка между 3.5 и 4 процента? По тях сега лихвеното плащане е 3.6-4.1%, а след шест-седем години ще е 8.5-10 процента. Но кривата на СОФИБОР показва, че може и да е повече, ако индексът се върне на нивата от 2008-а. На това място идва въпросът колко кредитополучатели са готови за подобно предизвикателство. Защото едно такова покачване на лихвения индекс може да изпрати много от сега платежоспособните клиенти в позицията на финансово затруднени хора, които не могат да си плащат вноските. И това, както сочи опитът от близкото минало, води до сериозно социално напрежение и до висок репутационен риск за кредиторите. Което е причина той да се управлява разумно още отсега.
