Трудното тепърва предстои. Така може да се обобщи с едно изречение следизборната ситуация у нас и предстоящите преговори за съставяне на правителство, които трябва да започнат идната седмица. "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне", гласи една житейска мъдрост. И на Бойко Борисов точно това му се случи.
В самото начало на предизборната кампания той събра кметовете на ГЕРБ и партийния актив и им възложи в типично негов стил да му съберат един милион гласа. Е, те преизпълниха плана, ГЕРБ отново е първа политическа сила, но Борисов пак ще трябва да управлява с партньори и да сформира коалиционен кабинет. И този път ще е още по-трудно. Защото нито един вариант не е достатъчно приемлив. Въпреки заканата му от нощта след вота, че няма да прави никакви компромиси, реалностите показват обратното – че ще му се наложи да прави по-големи такива, ако не иска да провали и третия си мандат, и то още в самото начало.
Най-обсъжданият и възможен вариант е ГЕРБ да влезе в коалиция с "Обединени патриоти" и евентуално малката парламентарна група на Веселин Марешки. ДПС е неприемлив партньор и за двете големи партии, така че ролята и цената на националистите се вдигнаха многократно в този парламент, защото никой не може да направи кабинет без тях.
ГЕРБ и Патриотите могат да минат и без "Воля", тъй като имат общо 122 депутати. Такова мнозинство обаче е много крехко и винаги ще бъде на ръба. А лидерите на НФСБ и ВМРО Валери Симеонов и Красимир Каракачанов показаха в 43-ото Народно събрание, че умеят да поставят ултиматуми и да налагат собствените си виждания на по-големия коалиционен партньор. Няма никаква причина да се смята, че в този парламент поведението им ще се промени. Сега претенциите им ще са дори по-големи. Всъщност те вече започнаха. Каракачанов и Волен Сидеров засега пазят мълчание, в замяна на това Симеонов всеки ден излиза с някакви нови идеи. Първо поиска в Турция да има вече само шест избирателни секции като условие за започване на преговорите. После пък заговори за широка коалиция между ГЕРБ, БСП и "Обединени патриоти". Най-накрая рече, че ще е добре Борисов да не е премиер. Условие, което прави началото на разговорите между Патриотите и ГЕРБ направо невъзможно.
Същото обаче искат и останалите извън парламента Радан Кънев и Христо Иванов. Така че последователите на тезата "Да направим Бойко почетен (става дума като председател на ГЕРБ) се множат.
Дали това е само вдигане на мизата, или националистите ще искат и министерски кресла този път освен точки от тяхната програма да бъдат включени в правителствената такава. Никак не е сигурно, че само едно министерство, пък било то и на отбраната, ще свърши работа. В сметките може да бъде включен и вицепремиерски пост – например за Каракачанов и още едно-две ведомства за основната патриотична тройка – Волен – Валери – Красимир.
Първоначалните информации сочат, че Бойко Борисов този път няма да даде образованието на коалиционен партньор, защото така обеща многократно пред избирателите и за да докаже, че е приоритет за ГЕРБ. Най-вероятен министър на образованието ще е Милена Дамянова, шефка на съответната комисия в предишния парламент и авторка на Закона за училищно и предучилищно образование. Борисов щял да запази на постовете им Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Екатерина Захариева, Ивелина Василева и може би Николина Ангелкова. Томислав Дончев освен вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, щял да поеме и допълнителни ресори – икономическото министерство, както и подготовката за председателството на ЕС от България. За Ивайло Московски и Десислава Танева се говори, че щели да търкат депутатските банки през този мандат заради многото скандали в транспортното и земеделското министерства. Което може би означава, че на двукратната председателка на парламента Цецка Цачева няма да й се отвори депутатският парашут. Но да не забравяме резервния стол в правосъдното ведомство.
Любопитно е дали Борисов ще остави някои от служебните министри, както направи с Ангелкова, външния Даниел Митов и Христо Иванов, които наследи от служебния премиер Георги Близнашки. Както е известно, лидерът на ГЕРБ трудно си намира здравен министър, така че може пък да запази Илко Семерджиев. Другият вариант е ексшефката на здравната парламентарна комисия Даниела Дариткова. Поради изключително сложната международна обстановка външната ни политика ще се нуждае от истински дипломат от кариерата, какъвто е Ради Найденов.
Интересно е също така дали Цветан Цветанов няма да пожелае отново да влезе в МВР, или ще остане в парламента, за да балансира и крепи управленското мнозинство. Освен това и председателският пост в новото Народно събрание засега е вакантен. Ако пък Патриотите проявят интерес към вътрешното ведомство, то има два варианта за военен министър – или ген. Константин Попов, който беше водач на листата на ГЕРБ в Пловдив, или да бъде запазен сегашният служебен такъв Стефан Янев.
В случай че към управленската коалиция се пришие и 12-членната група на Веселин Марешки, за да е по-сигурно мнозинството, той също ще иска парче от изпълнителната власт. Аптечният бос не крие апетитите си към Министерството на икономиката.
Третият вариант пред Борисов е правителство на малцинството, т.е. само на ГЕРБ, подпирано в парламента от две или три парламентарни групи. Това може да се случи, ако от Европейския съюз покажат отчетливо неодобрение към пускането на националисти в изпълнителната власт. Но могат и да си затворят очите, ако Борисов ги убеди, че друга възможност за що-годе стабилно правителство няма. За това той вероятно ще разчита и на едно рамо от ЕНП.
Голямата коалиция между ГЕРБ и БСП няма как да се случи, след като веднага след вота Корнелия Нинова заяви, че тя няма да приеме дори покана за разговор за такава. За социалистическата партия прегръдка с Борисов е чисто самоубийство, равно на това да избереш Делян Пеевски за директор на ДАНС. Така че подобен вариант, независимо дали плюс "Обединени патриоти", или само с тяхна подкрепа в парламента, едва ли ще бъде обсъждан, въпреки настойчивата агитация на Валери Симеонов в момента.
Всъщност най-приемливо и безопасно в някакъв смисъл би било програмно или експертно правителство, но до разискване на такова вероятно няма да се стигне, защото Борисов, първо, трябва да се откаже от премиерския стол. И второ – трудно би контролирал такива министри – неполитически лица. А и този тип кабинети са с ясен времеви хоризонт и конкретна програма.
Въпреки многото неизвестни, едно е ясно – мъките Борисови започват сега и тежката предизборна кампания ще му се види като приятна разходка из страната. Или както се изрази един анализатор: след тези избори най-тежката роля се падна на победителя, а най-сладката – на опозицията.
