Европейският съюз направи крачка към осигуряването на още един алтернативен източник на природен газ. На среща в израелската столица Тел Авив с енергийните министри на Израел, Кипър, Гърция и Италия комисарят по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете заяви, че Брюксел дава пълната си подкрепа за развитието на проекта за изграждане на Източносредиземноморския газопровод (EastMed) предвиждащ пренос на синьо гориво от Израел до Европа. Поставен бе и краен срок за реализиране на начинанието – 2025 година.
"Кипър и Израел са много надеждни доставчици. Това е тръбопровод, който обединява и ще има пълната подкрепа на всички страни членки. Европейската комисия категорично стои зад подобен амбициозен проект и го оценява високо в контекста на повишаване на сигурността на доставките и диверсификацията на източниците", заяви комисар Канете.
Източносредиземноморският газопровод ще се захранва от израелските и кипърските находища в Средиземно море, ще е с дължина 2000 км и ще стига до Гърция, с опция да продължи и към Италия. Израел има доказани залежи на 900 млрд. куб. м газ в офшорните си находища, като очакванията на специалистите са скоро да бъдат открити още 2200 млрд. куб. метра. Кипър също може да се "похвали" със 128 млрд. куб. метра доказани залежи в находището "Афродита" и с очакванията да бъдат открити нови количества до няколко години.
Капацитетът на тръбата ще е около 30 млрд. куб. метра. Според предварителното проучване ще са необходими 5 млрд. евро тя да стигне до гръцкия бряг и още около 1 млрд. евро, за да се свърже с газовата система на Ботуша. България също може да получава газ от този източник, след като изгради интерконектора си с Гърция. Още повече че собственик на проекта EastMed е компанията IGI Poseidon – джойнтвенчър между гръцката DEPA и италианската енергийна група Edison. Именно тя е партньор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) при изграждането на съвместната газова връзка.
Главният изпълнителен директор на IGI Poseidon Елио Руджери посочи в Тел Авив, че окончателното инвестиционно решение ще бъде взето до 2020 година. Той отбеляза също така, че цените на природния газ сега са спаднали, но във финансовите разчети за изграждането на Източносредиземноморския газопровод е заложено, че тарифите отново ще тръгнат нагоре.
Критиците на EastMed изтъкват, че израелският и кипърският газ ще са по-скъпи от руския при достигането им до Европа. Друга евентуална спънка е подводното трасе, което на места ще минава на 3.3 км дълбочина. Сериозната вулканична активност между Кипър и Гърция също може да нанесе щети на тръбата и ще е много трудно тя да бъде поправяна.
Твърде е възможно обаче всички тези приказки на Европейската комисия да са само прах в очите на част от страните членки, защото преди броени дни Брюксел тихомълком отвори вратичката за изграждането на газопровода "Северен поток 2". Мажоритарен акционер в него с 51% е руската "Газпром", докато Shell, OMV, E.ON и BASF/Wintershall имат по 10% участие, а Engie държи 9 на сто. Намеренията са да се изградят още две тръби към "Северен поток", по които да се пренасят още 55 млрд. куб. м природен газ годишно. Противниците на удвояването на капацитета му са далеч повече и се водят от Полша, която е най-потърпевша от заобикалянето й през Балтийско море.
Все пак миналата седмица датското издание Politiken цитира писмо, изпратено от Еврокомисията до правителството в Копенхаген, в което го поканва да изрази своята позиция за "Северен поток 2" с пояснението, че тръбата не може да функционира в "правен вакуум". Затова комисията щяла да поиска от страните членки на ЕС разрешение да започне преговори с Русия за постигане на споразумение, в което ще определи режима за "Северен поток 2" и ще го приведе в съответствие с приоритетите на общността.
Подкрепяният от Кремъл проект е по-скъп от Източносредиземноморския газопровод. Неотдавна заместник-председателят на управителния съвет на "Газпром" Александър Медведев каза, че се очаква капиталовите разходи да са 8 млрд. евро, като не е изключено цената да достигне дори 9.9 млрд. евро. Само че това съвсем не стряска акционерите. В края на февруари от проектната компания Nord Stream 2 обявиха, че са подписали договор с швейцарската Allseas за построяването на морските участъци на трасето. А неотдавна членът на борда на Wintershall Тило Виланд увери, че Полша няма да попречи на изграждането на тръбата.
"Полското правителство има друг поглед върху нещата. Ние смятаме, че създава пречки от чисто егоистични съображения. Полша не проявява готовност да действа солидарно с Европа, а сама иска солидарност за своите действия", бяха думите на Виланд, който подчерта, че на Стария континент му е нужен природен газ, нещо повече – нужен му е руски природен газ.
Доста динамична е ситуацията и с Южния газов коридор. През седмицата се разбра, че Трансанадолският тръбопровод (TANAP) може да бъде изграден предсрочно. Според генералния директор на компанията Салтук Дузйол дейностите по строителството от турската граница с Грузия до град Ескишехир са изпълнени до 77 на сто, като разходите досега са съкратени с 3.2 млрд. долара.
"Смятам, че газопроводът може да е в експлоатация в края на тази година, като ще се проведат редица изпитания. Планираме първите доставки на газ към края на юни 2018-а и може да осигурим синьо гориво за Европа в средата на 2019-а", твърди Дузйол. По TANAP ще се пренася азербайджански газ от находището "Шах дениз". Първоначалният капацитет на тръбата ще е 16 млрд. куб. м годишно, от които 6 млрд. куб. м ще са предназначени за нуждите на Турция, а останалите ще се транзитират към Европа по Трансадриатическия газопровод (TAP), който също напредва с бързи темпове.
Както можеше да се очаква, България я няма никаква в голямата газова игра. Заради поставянето на корпоративни и лични интереси над националните торпилирахме алтернативния проект "Южен поток". И сега ще гледаме транзитните потоци, които ни заобикалят.
